Ако човек можеше да чете с обонянието си, каква би била миризмата на книгите? Италианската писателка Дези Икарди отговаря на този въпрос, като предлага не само завладяваща история, пълна с емоции, загадки и тайни, но разказва и за любов към книгите и един много специален и необикновен читател. Торино, 1957 г. Главната героиня Аделина е дошла да учи в града и живее при леля си Амалия, студена, свидлива и ограничена жена, която обаче крие тайни от миналото си. В училище Аделина има проблеми с четенето и паметта, докато не открива, че притежава необикновена дарба: да чете с обонянието си книги на всякакви езици, като ... |
|
Месецът е август, а мястото - откъснатият от света руски полуостров Камчатка. Две сестри са отвлечени и това завихря мащабно издирване, каквото околността не е виждала. Но седмиците се превръщат в месеци, а усилията на полицията и доброволците не дават резултат. Ехото от мистериозното изчезване на София и Альона вибрира все по-силно в обществото, а страхът и загубата се загнездват дълбоко в сърцата на местните жители и променят ежедневието им из основи. Сред описанията на девствени природни красоти плавно се разстила атмосферата на регион, който е колкото сложен, толкова и магнетичен. В него социалните и етнически ... |
|
Филип. Средно известен писател на превала на житейския си път. Самотник, интроверт и особняк, изгубил семейството си. Води живот на отшелник в наследствен апартамент, задръстен с вещи. В сърцето на Земун - градец с гордо минало, а днес - бохемско убежище на Белград... Но... пристига слисващо писмо. От някой си Роберт, който известява, че е негов брат от Аржентина, тоест напоследък от Австралия, и изглежда също е писател, или поне литератор... Оттук насетне нищо вече не е както преди. Жестоки тайни излизат на светло. В лавина от откровения, подозрения, страхове и ревност, от състрадание, омраза, милост и безсърдечие всяка ... |
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
Властта носи привилегии, но и самозабрава. Човек лесно се отдава на пороците си, мислейки се за неуязвим, но когато си на върха, нищо не убягва от светлината на прожекторите. Сред най-одумваните слабости на управляващите са... жените. Питате се: Коя е българката, която бди над съня на Кемал Ататюрк? Кои красавици топлят леглата на Стамболов и Фердинанд? На кого пише любовни писма Ленин? Кой поставя начало на любовните скандали в Белия дом? Кой присъства на частните партита на Силвио Берлускони? Отговорите на тези въпроси, а също и още десетки неизвестни досега пикантни истории, извадени изпод чаршафите на ... |
|
Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, град от държавата Океания. Неговото служебно задължение е да пренаписва новини от стари вестници, за да станат в "съответствие с представяните от установената власт исторически факти, защото: "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото!". Големият брат те наблюдава гласи надписът под безброй портрети, чрез видеоекрани всички граждани са под постоянен надзор, а Полицията на мисълта следи за всяко отклонение от официалната идеология, чиито основни постулати са: Войната е мир Свободата е робство ... |
|
Една история за времето след Първата световна война. Как се променя ежедневието на хората и как те започват да се делят сами помежду си. ... В центъра на този роман е Габриел Дан, завърнал се след края на Първата световна война и три години на плен в Сибир. Намерението му е да продължи своя път към дома, но се нуждае от финансовата помощ на богати роднини. Той се настанява в хотел "Савой" и се сближава с хората, живеещи на горните му етажи, които трудно успяват да платят наемите си и са принудени да залагат онова, което имат. Опознава и богатите гости на хотела, които среща всеки ден. От плен се завръща и ... |
|
Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис". ... "Напълно инкрустирана в мен, повече отколкото би постигнала просто с една приятна външност, ти си гравирана във въображението ми, в бъдещето ми, в спомените ми." Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от друг - той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си припомнят раните от общото минало и си разказват новите си авантюри, предизвикват се да открият как се предизвиква любов. Но дали зад тази игра не се крие капан? Изобщо - какво е любовта? Химически процес или духовно чудо? Има ли нещо като ... |
|
"Всеки човек иска да живее възможно по-дълго, но единственият начин да го постигнеш, е да остарееш. В същото време всеки иска да е вечно млад; никой не желае да бъде стар, защото тази последна част от живота означава досадни болести, унизителна немощ и близка смърт. Всеки по-възрастен човек, мъж или жена, с неохота си спомня ужаса при вида на първите жбели косми в главата - неумолим признак, че младостта си отива и настъпва всекиго ужасяващата старост... Вярно, не можем да бъдем вечни, но поне да се опитаме да бъдем на този Бял Свят възможно най-дълго и по-качествено." Из книгата Д-р Тотко Найденов е роден в ... |
|
Любовта премахва греха. ... "Кръстиня, Милена, Марица, Вера. Кои са те без мен? Коя съм аз без тях? - пита се авторката. - Може би те са живели само за да се родят моите книги? Може би аз съм родена само за да запазя техните истории? Единствен Бог знае какво си е наумил. Нашето е да живеем така, както трябва..." "Женско родословие" е като бисерен гердан, в който всяко бисерче има своята съдба и оставя своята житейска нишка за бъдните поколения. Една от героините в романа - баба Марица, подготвя жените в рода с истински, потресаващи, тревожни истории: Страшно е за жената да остане сама. Умре ли мъжът ... |
|
От автора на "Аз, Клавдий" и "Божественият Клавдий"! "Много увлекателен роман с напълно достоверно звучене!" Непредубедените читатели "Не се докосвайте до тази книга! Тя е творение на дявола!" Свещениците ... |
|
Съдбата или случайността направляват човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа "Елияховият стол" фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея, главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и ... |