В издадената през 2003 г. "Постдемокрация" Крауч твърди, че зад фасадата на силни институции в много от развитите общества демокрацията бива изпразвана от съдържание, при което главните ѝ мероприятия се превръщат в кухи ритуали, тъй като властта все повече преминава в ръцете на елитарни кръгове от богатите делови среди и към една все по-изолирана класа. В много отношения провокиращият аргумент на Крауч бе потвърден от събитията в последно време, които обаче разкриха някои слабости на първоначалната му теза и показаха, че положението днес е дори по-лошо. Глобалната финансова дерегулация, която бе най- ... |
|
|
Наблюдаваме тревожна тенденция. Транснационалният капитал, наднационалните финансови елити и задкулисието на една разпадаща се хегемония водят унищожителна битка за планетарно превъзходство и контрол, въоръжени с доктрината на неолиберализма и пазарно-културния глобализъм. Политическите анализи са една от формите на съпротива и политическо пробуждане срещу масовото наливане на заблуди. Днешният свят е активна платформа на информационните войни, в които битката е за умовете, убежденията и дори за поведението на хората. Тази книга е за превръщането на еднополюсния свят в многополюсен. Един сборник с публицистични текстове и ... |
|
|
"Голямо щастие за Русия беше, че в годините на тежки изпитания я оглави геният и непоколебим пълководец - Йосиф В. Сталин. Той беше бележита личност, импонираща на нашето жестоко време, в което премина животът му. Сталин беше човек с необикновена енергия, ерудиция и несъкрушима сила, рязък, жесток както в работата, така и в преговорите, на когото дори аз, който съм възпитан в английския парламент, не можех нищо да възразя... В неговите произведения звучи исполинска сила. Тази сила е толкова мощна у Сталин, че той изглеждаше неповторим сред ръководителите във всичките времена и народи... Неговото влияние над хората ... |
|
|
Жив и увлекателен разказ за това как съвременната наука се е еманципирала от античната философия и как теоретичните физици днес се завръщат към нейните ненаучни корени. В зората на XVII в. Галилео разкъсва хватката на Платоновата и Аристотеловата философия. Той променя драстично начина, по който възприемаме природата: според него трябва да основаваме теорията си за действителността върху това, което можем да наблюдаваме и изучаваме, а не върху чистата мисъл. В хода на този процес той полага основите на онова, което по-късно ще се нарече наука. Това подготвя сцената за всички последвали пробиви - от Кеплер, през Нютон, до ... |
|
|
Този сборник съдържа задачи върху основните алгебрични структури групи, пръстени, полиноми и е съобразен с курса по висша алгебра, изложен в книгата "Записки по алгебра. Групи, пръстени, полиноми". Задачите са снабдени с отговори, а всички основни и по-трудни задачи имат решения или упътвания. В основата на сборника лежи дългогодишният опит и традиции на катедра Алгебра на ФМИ. ... |
|
|
Свършва ли епохата на свободата? Започва ли ерата на страха и контрола върху човека? Какво зависи от нас? Какво следва след популизма в България? Как ще се промени животът на следващите няколко поколения и кои ще са факторите, които решават дали гражданите на дадена държава ще живеят добре? Намираме ли се в повратен момент от политическата история на човечеството, такъв, в който хората изобщо, независимо дали "обикновените" или "необикновено овластените", ще вземат все по-малко решения? Доколко политическите и социалните процеси са обективни и доколко можем да ги управляваме? Какво зависи от нас?" ... |
|
|
В настоящия труд на д-р Живко Войников са засегнати всички аспекти на сръбско-българското противопоставяне: етническата граница между двата народа, различията в културата и езика, въоръжените конфликти и дипломацията, идеите за Велика Сърбия, Югославия и македонска нация, особеностите на националния характер на сърби и българи. Написаното представлява всеобхватно и задълбочено изследване на сръбско-българския антагонизъм, започнал преди възстановяването на българската държава през 1878 година и продължаващ до ден днешен."Синко, ако избухне война и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари по българите, няма да ... |
|
|
Алберт Шпеер е главният архитект на Хитлер и министър на въоръжението на нацистка Германия в разгара на Втората световна война. Той пише своите мемоари от 1946 до 1966 г., докато изтърпява в затвора своята присъда за военни престъпления, издадена от Нюрнбергския трибунал. Публикувани са през 1969 г. на немски език, а година по-късно излизат и на английски. Мемоарите на Шпеер предлагат едно от най-подробните и проникновени описания на живота в близкото обкръжение на Хитлер, на възхода и падението на Третия райх, както и на самия фюрер. Третият райх отвътре e свидетелски поглед към най-висшите етажи на нацистката власт ... |
|
|
Греховната младост на Паисий Хилендарски. ... Петър Баанов, мирското име на Паисий, е висок, рус и синеок младеж, достатъчно образован за своето време. Той е изпълнен с енергия и обладан от амбиция да живее във Виена, да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат "робове"... Но Петър извършва грях - неволно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, за да търси опрощение... Следват десет години, за които и до днес историята и манастирските хроники мълчат. Години на странстване, време на ... |
|
|
Етногеографското познание се заражда още в Древността (средата на I хилядолетие пр. Хр.), когато се заражда и научното познание въобще. Названието на тази област от научното познание произлиза от три гръцки съставки: "етнос" (народ), "гео" (земя) и "графос" (описание). В буквален превод Етногеография означава описание на народите на Земята. Още от Древността е съществувала тясна връзка между географията и етнографията, защото културните особености на различните общности от хора са били обект на интерес, наблюдение и описване от страна на древните географи. Същевременно този интерес се е ... |
|
|
Инициативата "Един пояс, един път" и форматът "16+1" между митовете и реалностите. Страните от Централна и Източна Европа са първите, които признават КНР през 1949 г. и ѝ подават ръка в нейните усилия за следвоенното икономическо и социално изграждане. През следващите десетилетия отношенията помежду им търпят възходи и спадове, подвластни на политико-идеологическото противопоставяне между съветския и западния блокове. След края на Студената война те навлязоха постепенно в своя собствена траектория, давайки възможност на страните да се преоткрият една за друга и да започнат да градят отношенията ... |
|
|
Главните въпроси, на които книгата се опитва да даде отговор: Само на миналото ли принадлежи системата на краеведската библиография, или в нея има потенциал да се трансформира в ефективен информационен ресурс на краезнанието в електронна среда? Възможно ли е да се използва натрупаният с времето краеведски библиографски масив в днешните процеси на дигитална конверсия на местното книжовно наследство? Ще намери ли краеведската библиографска информация мястото си като канал за връзка към дигиталното съдържание? Отговорът на повечето от тях е положителен и той е подкрепен с множество практически примери или ... |
