Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. Народен С идеали все боравих - Всичко друго смятах грях, с тях и себе си забравих, на света свят не видях. Все за другите залягах, трябва, казвах, тъй е ред, свойте работи отлагах - чуждите все по-напред. Минах живот любороден, със неволи бол и бол... И личи, че съм народен - гладен, жаден, бос и гол. 1875 Петко Славейков ... |
|
|
Поредица "Малки книжки за големите неща в живота". Книжката е в джобен формат с размери 8.3 x 10.2 cm. ... С луксозната си изработка, книжките от тази поредица са стилен подарък, който може да направите дори на себе си. Да довериш тайна на човек, на който нямаш доверие, е като да носиш жито в торба с дупка. ... |
|
|
Поредица "Малки книжки за големите неща в живота". Книжката е в джобен формат с размери 8.3 x 10.2 cm. ... С луксозната си изработка, книжките от тази поредица са стилен подарък, който може да направите дори на себе си. ... |
|
|
Стихове за свободата. ... Потомствено Аз съм гордата българка с кръв непокорна, която от предците ни взела е плам. Затова, да послушам предания древни в гората, ходя, както се влиза във храм. Зная тайна мистична как боса да газя в жарава и будувам в тъмата без страх. Щом звездите угаснат и новият ден се задава в мен се буди най-звънкият смях - на детето невинно, на девойка свенлива и на зрялата вече жена. Най-тъжовните бабини песни със вятъра сливам, везам после с любов знамена. Светло в тебе живея, родино прекрасна. Хлябът чужд е горчив, затова зачисли ме във своята армия. Нека е ясно: нося храбра хайдушка глава. ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа някои от най-забележителните мисли и афоризми на Марк Твен, изпълнени с ирония и сарказъм, които не са изгубили своята актуалност и в наши дни."Човекът е бил създаден е края на седмицата, когато Бог е бил уморен""Лъжата може да обиколи целия свят, докато истината си връзва обувките.""Няма по-тъжна гледка от млад песимист освен стар оптимист.""Умереното пиене на вода не може да навреди никому,""Да откажеш цигарите, е най-лесното нещо. Правил съм го хиляди пъти.""Когато си ядосан, брой до четири. Когато си много ядосан, псувай.""Не ... |
|
|
Това е вторият роман на Румяна Халачева, който е продължение на издадения за първи път през 2018 година Дълбините на древността. Може да бъде четен и самостоятелно. В Дълбините на душата читателите отново ще намерят ценни житейски и духовни знания, поднесени увлекателно. И тази книга носи силен положителен и просветляващ съзнанието заряд. Ако се чудите защо се случват всички странни събития през последните три години, защо страданието се увеличи неимоверно и как да го преодолеем по най-добрия възможен начин, в книгата ще намерите голяма част от отговорите. В нея са описани и някои добре забравени знания и умения за ... |
|
|
"Познавам Атанас Звездинов като майстор на баснята, като поет, като преводач и съставител - посоките, в които житейските ни пътища обикновено са се пресичали. И винаги веднага се е откроявала неговата прецизност - при избора на необходимите, точните думи при структурирането на стиха - задължително изящен, при превода - верността му към оригинала, при съставителството - вътрешната споеност, защитеност на подбора. И се е откроявало изключителното му чувство за мяра, за съизмеримост. Особено в басните, където едно погрешно движение, една излишна дума, една непремерена емоция, един фалшив тон биха разрушили цялото ... |
|
|
Златното руно, тайнствения Ръкопис на Войнич и Рудниците на цар Соломон? Мит или реалност са те? Кои са атлантите и каква е връзката им с днешните български земи? Коя е свещената Траке, дала името на тракийската цивилизация? Какви загадки крие местността Бастет и какво са търсели на това място тайните служби на няколко държави. Този вълнуващ роман е базиран на задълбочено историческо проучване на автора в земите на Странджа планина както в българската, така и в турската ѝ част. С помощта на древни истории, митове и легенди, впечатляващи археологически артефакти, нови шокиращи открития и интересно пресъздаване на ... |
|
|
"Това е книга за властта - най-агресивната среда за човешките добродетели. Писах я скришом от 1985 до 1989 г. и я завърших през пролетта, пет месеца преди да настъпят промените в България. Мотивът ми бе да разкажа за свирепата демагогия, за личностната и обществената деформация по онова време. Тогава нямах представа, че разрухата на страната ни предстои тепърва, защото социализмът си отиде, но на негово място дойде мътната вода на прехода, през която и досега не сме намерили брод. Демагогията стана още по-свирепа, властниците - още по-деспотични и продажни, обществото ни затъна в невежество и немотия, в политически ... |
|
|
"Пустинята има Безпределни очи, защото Чистотата е очи, а мигът е Неведом. Морето говори, вълнува се. Планината шепти, ухае. Пустинята мълчи, за да чуе гласа на Тишината. В пустинята Покоят и Търпението са корона. В пясъчната буря, усмивката е Царство. В Пустинята едно е важно: да не пресъхне твоят вътрешен Извор. В бурята има вятър, а в сърцето има Тишина - Тишината диша. В Пустинята водата пее, а изгревът е поезия. Пустинята е особена Божия мисъл. Пустинята е в Бога, въпросът е: дали ти си в Бога. Пустинята е Пътят за изчезването в Безкрая. В Пустинята царува този, който може да задвижва Бога. В човека има нещо по- ... |
|
|
"Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла - Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото - от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота. И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята. Очите и светят с мрачния блясък на предвечните вулкани, лапите ѝ дълбаят каньони и пещери, въртопи и подмоли, мускулите ѝ набъбват от дъждове и порои... Ту е бяла от облаци, ... |
|
|
В името на децата Мария Монтесори взема най-тежкото решение в живота си. Рим, краят на XIX век. Докато в Лондон, Париж и Берлин ври и кипи от женски движения и мъжете почти са свикнали вече с факта, че жените могат да гласуват наравно с тях, във Вечния град оспорват дори мисълта, че една жена може да е умна колкото един мъж. Жените в крайните квартали се трудят и живеят при нечовешки условия, а жените в централните части тънат в охолство в сянката на своите палаци. Но и едните, и другите са еднакво далеч от равноправието със своите съпрузи. Само тук-таме се появява някоя бяла птичка, претендираща за еднакви умствени ... |
