"В романа Слава Калин Терзийски ни разказва за своята участ на голям писател - понякога трудна за понасяне, но винаги премисляна, подлагана на анализ и в крайна сметка (и въпреки това) щастлива като фамозен купон с любимите величия от екрана (и живота). Необлагаемото и недосегаемо за мнозина благо слава е плод на много труд и на огромен талант и историята ще ви изпълни с желание да вършите чудеса. И славата е едно такова чудо; и вместо да я сочим с пръст като нескромна и алчна, нека я разгледаме именно като сладка победа. Над овчедушието и притворното. Над безволевото живеене и безхарактерното присъствие. Слава е ... |
|
Виновни. Невинни. Всички трябва да умрат. Тялото на млада жена, облечено и поставено така, че да прилича на ангел, е открито в парка в Стокхолм. Убийството има смразяваща прилика с тези на Създателя на ангели - сериен убиец, заловен преди две десетилетия... и току-що починал в затвора. Обаждането шокира детектив инспектор Джейми Йохансон, която отдавна е скъсала всички връзки с Швеция. Нейният баща е заловил Създателя на ангели и тя добре помни този тежък период. Но сега оригиналните досиета по случая липсват, както и неговият партньор. Всеки момент убиецът може да вземе нова жертва, а репутацията на баща ѝ е ... |
|
Едно убийство. Един невъзможен случай. Кой е виновен? Полицай герой умира след отравяне и цялата страна е разтърсена. Кой би посегнал на живота му?! Доказателствата сочат, че виновен е бившият затворник Джими Найт. Той има зад гърба си множество излежани присъди за различни престъпления. Случаят изглежда на пръв поглед пределно ясен. Адам Грийн поема защитата му. Това е първият му случай и няма да е лесно да докаже невинността на клиента си, но скоро се оказва, че миналото на полицая е пълно с хора, които са искали да си разчистят сметките с него. Едно е сигурно - този съдебен процес ще постави на изпитание Адам и ... |
|
Романите на Ерих Мария Ремарк няма нужда от реклама. Всеки един от тях е шедьовър в световната литература."Те танцуваха предпазливо и почти стеснително. Но станаха постепенно по-самоуверени, особено след като забелязаха, че никой не им обръща внимание. – Колко е приятно да се танцува с тебе,- каза Керн. – Винаги откривам новости, когато съм с тебе. Щом си тука всичко наоколо се променя и става прекрасно. Тя облегна по-плътно ръка на рамото му и се притисна до него. Те се понесоха скоро по ритъма на музиката. Прожекторите светеха над тях като цветни вълни и те забравиха за миг всичко - превърнаха се само в две живи ... |