„Окупирай”, по думите на Ноам Чомски, „е първата масирана реакция на обществото срещу трийсетгодишната класова война”, подклаждано от народа движение, започнало в Ню Йорк сити на 17 септември 2011 г., и лавинообразно разгърнало се из хиляди места в световен мащаб. Макар че повечето от първородните сцени на бунта са потъпкани от полицейските набези, до началото на 2012-а движението вече не окупира само палатковите лагери, но и националното съзнание. В беседите си Чомски изтъква, че едно от най-знаменитите постижения на движението е фактът, че подсигурява място на въпроса за хорското неравноправие в дневния ред на ... |
|
|
Публицистика 1999 - 2002 г. ... „С умението си да долавя чертите на националното и оттам да постига връзката с общочовешкото Хайтов долови в един предимно изолиран свят на "прости" планинци неподозирани мотиви на бит, преживелици, покъртителни човешки съдби. Влязъл в литературата ни с оригинален регистър от теми, с галерия от свои герои, с богатство от свои размисли за съдбата на човека и света, със свой самобитен стил на изобразяване и изразяване, той обогати художествената ни книжнина и зае трайно място в нея... Звучи невероятно, но все пак е истина - Николай Хайтов е от онези творци, които имат рядката ... |
|
|
Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
|
"В тези три романа един значителен дух прави опит да покаже в символи болестта на днешната ни култура и да я обясни критично. Това са три книги, богати на идеи, написани умно и с вкус. Книги без "герои", но този недостиг е заменен от дух. Първият роман е все още истински роман, във втория формата започва да се разпада, а в третия писателят действа напълно свободно, като включва и есеистични пасажи - върху духовността и облика на Европа, стила в математиката и логиката, характера на Ренесанса, същността на Реформацията и на немската идеалистична философия. Краят представлява жест на почит към Живота. Тази ... |
|
|
Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита - двама демони, млада вещица и огромен черен котарак - той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут... Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри... Един московски историк пише роман за Пилат ... |
|
|
"Може би най-добър източник на сили би бил за нас примерът на Наполеон. Умрял преди сто и двайсет години, Наполеон владее още мислите на света. Тоя дребен поручик, станал господар на света, въплъщава в себе си всичко мъжествено и съвършено, което има човешкото племе. Той беше щастлив, щастлив наистина. Той беше, казвам това не без трепет, защото е една мистерия - той беше може би най-щастливият от всички хора. Защото се беше осъществил напълно. Защото никое създание, родено на земята, не се е възземало тъй близко до звездите и защото, вместо да свърши с недъзите на старостта, още млад той потъна в едно несравнимо ... |
|
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
