Дейл Карнеги е пионер на това, което днес е известно като Движение за човешки потенциал. Лекциите и книгите му са помогнали на хиляди хора по света да станат самоуверени, представителни и влиятелни личности. През 1912 г. Карнеги започва първия си курс по говорене пред публика в Младежката християнска асоциация на Ню Йорк. Както в повечето курсове по онова време, Карнеги започва с теоретична лекция, но веднага забелязва, че учениците му се отегчават и нервничат. Нещо трябва да се направи. Вече почти век хиляди хора по света използват тази книга като наръчник как успешно да представят себе си и своите идеи пред другите. ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
В духовната си еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е изпитал влиянието на мистическите традиции на Изтока и Запада, на платонизма и неоплатонизма, на немската класическа философия, възприел и трансформирал е идеи от различни мислители - Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман. За Соловьов обаче винаги са били характерни самостоятелността и изтънченият критицизъм, той е формирал собствения си светоглед оригинално. Философската му мисъл е последователно онтологическа, принципът за всеединство на битието при него е изначален и определящ не само онтологията, но и всички сфери на метафизиката му. Въпреки факта, че ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
|
|
Разговори със себе си. Тълкувания на псалми. Проповеди ... Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354-430), определян като "учителя на Запада“, са представителни за най-съществените теми в неговото творчество и очертават фундаментите на неговата богословско-философска мисловна система. Акцентите падат върху проблемите за същността на човека, отношението благодат-воля, фундаменталния проблем за произхода на злото, както и върху тревожния въпрос за истинното познание, призванието на науките, ролята на човешката мисъл. Това са теми, които са вълнували философската мисъл от самата ѝ поява ... |
|
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
|
В пет тома издателство "Захарий Стоянов" представя литературното наследство на Владимир Соловьов (1853-1900) в поредицата "Избрани съчинения в 5 тома". Той е считан за действителен родоначалник, основоположник на наистина блестящо направление в историята не само на руското, но и на световното духовно развитие, традиционно обозначавано като руски религиозен ренесанс. В тази поредица са включени крупни съчинения на автора в областта на философията и теологията, социологията и публицистиката, есеистиката и литературната критика. Спомена си за Соловьов Александър Блок озаглавява "Рицарят монах" ... |
|
|
"Омир най-добре е научил другите поети да говорят лъжа, така както трябва. Това е похватът на погрешното умозаключение. Хората мислят, че когато при наличието на едно нещо произлиза друго или при появата на едно нещо се появява друго - ако второто е налице, налице се оказва или се появява и първото. Но това е измама. Затова трябва да се добави случаят, когато първото е лъжливо. А при неговото наличие по необходимост е налице и произлиза друго. Поради съзнанието, че второто е истинно, душата ни погрешно заключава и за първото като действително съществуващо." Аристотел ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток-Запад". ... "По традиция съчиненията на Аристотел се разделят на две групи: по-малко на брой, които още приживе на философа са били публикувани под формата на папирусни свитъци (това са т.нар. екзотерични съчинения); и повече на брой, във вид на записки, архиви и чернови, които са подпомагали образованието и изследванията, провеждани в Ликейона (това са т.нар. езотерични съчинения). От тези последните една голяма част вероятно не са творения на самия Аристотел, а компилации от лекции, беседи и проучвания, записани от негови ученици. ... |
|
|
Редки са книгите като "Пепеляната вечеря", които лекуват заблужденията на разума и недъзите на времето, разклащайки дръзко всяка сигурност и знание, за дадат възможност да се мисли другояче. Джордано Бруно разказва случилото се на една твърде необичайна вечеря, съчетавайки изкусно фарса и аргумента, науката и гротеската, за да разгърне с хумор и дълбочина идеята за безкрайността на Вселената и да представи живо и завладяващо голямата тема на своя живот: промяната на образа на света като път към преобразуването на самия човек. С тази своя най-прочута творба италианският философ, многостранен учен, удивителен ... |
|
|
Книгата е том 1 от поредицата История на западната философия на издателство Skyprint. ... История на западната философия на Бъртранд Ръсел (1872-1970) се смята за едно от най-значимите философски изследвания на всички времена. Авторът, потомствен аристократ, математик по образование и носител на Нобелова награда за литература, е сред малцината блестящи ерудити, които дават нова гледна точка на съвременния човек не само към философията, но също и в областта на историята, религията, културата, дипломацията, правото и логиката. В първия том на това, несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост ... |
