Изданието е двуезично, на български и италиански език. ... "Владетелят" е най- известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели. Смята се за едно от първите - ако не и първото изобщо - произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от ... |
|
|
"Характери" на Теофраст няма концепция за живота, външна на самия живот. Опорната точка е съществуването в подробностите на всекидневието. Теофраст го е уловил, понеже не е преиначил нито една подробност. Така той е създал един характер в повече: общият тип на епохата. Съвременният читател едва ли ще се разсмее на всички смешни места. Може би "Характери" биха ни разсмели повече, ако умеехме да се смеем и исторически. Но историческият смях изисква усилие и способност за метаморфоза. Бъде ли постигнат, той би доставил по-дълбока наслада от обикновения смях - човек би се усетил реално безсмъртен. " ... |
|
|
Книгата служи като мярка за гения и пътеводител към сюблимното в хода на човешката цивилизация. Тук носителят на "Пулицър" Уил Дюрант, наричан още "нежния философ" и "радикалния светец", с феноменалната си ерудиция и проза, издигаща се до висотата на поезия, осветлява големите върхове в историята на нашия вид. "Великите умове и идеи в историята" е открито хуманистична книга, събрала най-доброто от нашето интелектуално и културно наследство. ... |
|
|
В настоящата книга втора от своите "Опити" (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: "Моят занаят и моето изкуство е да живея." Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел - не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за ... |
|
|
Книгата е първи том от поредицата "История на сексуалността" на издателство "Критика и хуманизъм". ... През февруари 2018 г. се случи онова, което всички смятахме за невероятно: на оригиналния му френски език бе публикуван, след като бе изваден от архивите на Фуко, пряко завещанието му за "Никакви посмъртни публикации", четвъртият том от легендарната поредица "История на сексуалността". Той носи великолепното заглавие "Признанията на плътта" и ръкописът е оставен да спи в кутията на банков сейф десетилетия - време, през което изследователите говорят за него като за & ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада". Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, ... |
|
|
Книгата е том 1 от поредицата История на западната философия на издателство Skyprint. ... История на западната философия на Бъртранд Ръсел (1872-1970) се смята за едно от най-значимите философски изследвания на всички времена. Авторът, потомствен аристократ, математик по образование и носител на Нобелова награда за литература, е сред малцината блестящи ерудити, които дават нова гледна точка на съвременния човек не само към философията, но също и в областта на историята, религията, културата, дипломацията, правото и логиката. В първия том на това, несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост ... |
|
|
"Мишел дьо Монтен пише своите "Опити" през последната четвърт на XVІ в. - трагичен период от историята на Франция. Страната е раздирана от братоубийствени войни, последица от взаимна нетърпимост между католици и протестанти, от борби за власт между династически родове, както и от конфликти между големите европейски държави. На фона на тази социална криза Монтен, собственик на красив замък и на обработваеми масиви, се оттегля от публичните си длъжности, за да се посвети на четене, размисъл и писане. Чете главно древните морални философи и съвременни хроники. В тях намира истини и за себе си, и за човешката ... |
|
|
Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Бог се случва. Кратката творба "Аскетика" представлява духовният завет на Казандзакис - един синтез на размислите на гръцкия писател за Бог, за същността на света, за смисъла на живота. Този завет не е нито християнски, нито будистки, въпреки че черпи идеи и вдъхновение от духовните традиции на тези религии. За гръцкия писател "Аскетика" е това, което за Ницше е "Тъй рече Заратустра". Никос Казандзакис сам нарича своята творба: "един крясък, един силен вик... най-трогателният вик на живота ми". В & ... |
|
|
Редки са книгите като "Пепеляната вечеря", които лекуват заблужденията на разума и недъзите на времето, разклащайки дръзко всяка сигурност и знание, за дадат възможност да се мисли другояче. Джордано Бруно разказва случилото се на една твърде необичайна вечеря, съчетавайки изкусно фарса и аргумента, науката и гротеската, за да разгърне с хумор и дълбочина идеята за безкрайността на Вселената и да представи живо и завладяващо голямата тема на своя живот: промяната на образа на света като път към преобразуването на самия човек. С тази своя най-прочута творба италианският философ, многостранен учен, удивителен ... |
|
|
Включените текстове обхващат магистралните идеи на Бонавентура в сферата на собствено философското, при което акцентът пада върху човешката познавателна способност, върху възможностите и границите на човешкия ум в неговото движение към адекватно познаване на Бога и света. Св. Бонавентура е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден. Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Най-известният му труд е Пътеводител на ума към Бога. Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприето като "наука ... |
