Литературна критика и публицистика ... "Ако трябваше сега да избирам пътя си, пак щях да избера да извървя същия. Беше трудно време на изпитания, на проверки, време на търсения, на падане, на ставане. Аз харесвам сложни драматични времена, защото те приличат много на Космоса - всичко е преплетено и сам трябва да уловиш нишката, за да стигнеш донякъде в твоя Космос." Евтим Евтимов ... |
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
|
Страшно смешно! ... Дракони са нападнали Порутения замък, но всички рицари на крал Артур са или на почивка, или на гости при бабите си. Истинско бедствие! За щастие, има една свободна ризница и малко момче на име Ралф, което е готово да се отзове. С помощта на Петъчния рицар Двуседмичник и магьосника Фосфидъл той възнамерява да разгроми огнедишащите зверове. Но ги очаква изненада... "На Колин, който прекарваше твърде много време в ровене из прашни шкафове, за да изнамери целия този материал, който аз грижливо бях потулил и напълно забравил съвсем умишлено. И на мен, по-младия, който смяташе някоя от тези разкази за ... |
|
„Няма да се върна в този комунистически ад. Това вече не е моята страна“ Застанал на борда на военния транспортен кораб, настоявайки да бъде допуснат на територията на САЩ, Панчо Накашев, известен български фармацевт и изследовател, държи реч на развален английски за злините на комунизма. Дъщеря му Лиляна прави решителна крачка напред и грабва документите от ръцете му. Известно е, че възрази ли на баща си, ще си навлече неприятности, но същевременно осъзнава, че ако не се намеси, е твърде възможно да поемат назад към хаоса в окупираната родина. Не, твърдо заявява тя. Баща ми е тук с тримесечна виза. Ще се завърнем в ... |
|
"Диарбекир и българите": Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. "Вести" от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: "Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма". Сариев прави и предварителни публикации - в. "Народна култура" (1984), в. "Литературен глас" (1984 г.), в. "Литературен фронт" (1986 г.), ... |
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
Афоризми и анекдоти. ... "Само две неща са безкрайни - вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.""Никога не мисля за бъдещето - то винаги идва само.""Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си.""Преживял съм две жени, две войни и Хитлер." ... |
|
"Алманахът ФантАstika излиза от 2007 г. като издание за хора със страстен ум и мъдро сърце, за читатели, способни да се вдъхновят от идеи и проекти, правещи света по-добър, и да различават моментния чувствен гъдел от дълбокото вълнение, породено от значимите неща. Това е водещият принцип и на алманаха за 2010 - 2011 г., в който колоси на световната фантастика като братя Стругацки, Рей Бредбъри, Станислав Лем и Алфред ван Вогт съжителстват с авторите от някогашния софийски клуб "Иван Ефремов" и с днешните български фантасти-ентусиасти - от Григор Гачев, Красимир Георгиев, Александър Карапанчев и Атанас П. ... |
|
На тридесет и три години той бе имал много жени. Никоя не му бе доставяла такова удоволствие като нея – тотална, животинска наслада, без задни мисли, след която не следваше нито отвращение, нито притеснение, нито отегчение. Напротив! След двата часа, в които телата им се стремяха да постигнат максимална наслада, и двамата оставаха голи, удължавайки плътската си близост, вкусвайки хармонията, установила се не само между тях, но и в заобикалящата ги обстановка. Тони Фалкон има щастлив брак, дете и извънбрачна връзка с омъжена жена от своето село. В неговото съзнание „Обичам те” не се различава особено от „Събличай се”, но ... |
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
Уилистън Уолкър (1860 - 1922) е бил професор по История на църквата в Университета Йейл, САЩ. Трудовете му са събрани в няколко тома и се съхраняват в библиотека на Йейл. Биографията на Жан Калвин е най-популярната му книга. През 2009 г. се честват 500 години от рождението на Жан Калвин (1509 - 1564). Днес го наричат първият гражданин на Европа. Живял през XVI век, големият реформатор поставя основите на съвременната Западна цивилизация. Неговите трудове по систематично богословие и усилията му да превърне Женева в град - образец, дават отражение в живота на милиони след него. В живота на Калвин основната цел е да бъде ... |