Единственият незавършен роман на Фьодор М. Достоевски "Неточка Незванова" е замислен като мащабно произведение. Руският класик публикува началото на творбата, преди да бъде арестуван и заточен в Сибир по подозрение за конспиративна дейност срещу императора. Там той прекарва десет години, а след завръщането си в Санкт Петербург така и не възобновява работата си по този важен текст. Под формата на лична изповед историята разкрива премеждията на малката Неточка. От най-крехка възраст тя е принудена да опознае бедността и мизерията, да понесе смъртта на майка си и да бъде изоставена от баща си. С майсторски стил ... |
|
|
Истината расте като аспержи дълбоко долу и само една част е вкусна. Обществеността много лесно взема решение за задължително водене на кучетата с каишки или намордници, ако някое дете бъде убито от ловно куче, драстично се засилват законовите мерки за отглеждане на ловни кучета след нещастието. Майките кукувици обаче не се поставят в графата на общественоопасните, престъпленията им към собствените деца излизат наяве едва когато са прекалили неимоверно. И винаги се говори за отделния случай, всяко престъпление се води като изключение. "Два типа творци: такива, които се заселват в рани, и такива, които се заселват в ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
В Затрупана София Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават - улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове - от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели. Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, ... |
|
|
"Някъде високо над двуколката, която се движеше по каменистия път, големи плътни облаци бягаха на изток в задача. Три дни по-рано се бяха образували над Атлантика, изчакаха западния вятър, а сетне се понесоха, все по-бързо, към континента, прелитайки над фосфоресциращите есенни води, разпокъсаха се при досега в мароканските планини, отново се събраха като стадо над високите алжирски плата и сега, наближавайки туниската граница, се опитваха да се доберат до Тиренско море и там някъде щяха да се изгубят. След хилядите километри път над сушата, подобна на необятен остров, пазена на север от морските води, а на юг - от ... |
|
|
Книгата няма да разкрие зорко пазени тайни. Целта ѝ е да проумеем най-после, че мъдрите владетели са само в приказките и в сценариите на кукловодите. И че сънят на разума ражда само и единствено чудовища."Очевидно зад завесата бе кипял неуморен труд: след дълго изгнание, през девет земи в десета, в театъра беше върнат Царя. Накичиха го със златотъкани одежди, дадоха му корона и скиптър. Сложиха му и пъдар, да го пази, следи и донася. Царя бе роднина с другите монарси по света и съученик на приказно богатите източни шейхове и те много го тачеха. С тяхна помощ лесно щяха да се върнат ситите времена на мъдрия ... |
|
|
Книгата съдържа 50 поетични октави от Иван Гранитски и 28 акварела от Ивайло Мирчев."Стихотворенията в тази книга, озаглавена Акварел не са просто описания. Те не са застинали пейзажи, нито натюрморти. Стиховете му са събрали не просто очертанията на естествената картина дружно с цветовете. Те са видимо застинали в очакване да бъдат видени и пресъздадени и затова не са елементарен покой. Покоят е положение на природата, когато тя бива гледана отчуждено, без схващане и задоволително обич и знание. Истинският стихотворец знае, че този покой се движи. Движи се постепенно и съвсем неуловимо за окото. Той е положението ... |
|
|
"Тази книга е най-близка до фрагментирана автобиография, непълна и донякъде криптирана. Все пак вярвам, че читателят ще добие максимална представа за мен като филмов режисьор и като разказвач (като писател) и за това как в живота ми тези две неща се преплитат." Така Педро Алмодовар определя Последният сън (2023), сборник с 12 разказа, обхващащи богато разнообразие от теми, в пленително съжителство на фикция и реалност, и от епохи - от края на 60 -те години на миналия век до днес. С увличаща непринуденост авторът позволява на читателя да надникне в ума и в сърцето му. Споделя свои размисли, преживявания, ... |
|
|
"Един блестящо проведен конкурс заслужава своята логична и красива кулминация; и това не е церемонията по раздаването на наградите. Защото една церемония проблясва и помръква, остава само следата в паметите на присъствалите. Истинската кулминация е тази, която е пред вас - книгата, събрала всички номинирани текстове. А текстовете, пристигнали, за да участват в конкурса, посветен на големия странджански поет Янаки Петров, бяха над хиляда. Това подсказва, че подбраните и номинирани двайсет са резултат на много стриктна и мащабна селекция - а тя е гаранция за много високото им качество. Тези двайсет може и да не са ... |
|
|
Обяснението днес е, че живеем в почти свободно време. Време, в което всеки опит да кажеш неудобна истина се приема като неуместен, незаконен или нарушава стандартите на някаква общност. Поощрявани сме да мислим извън кутията, но не и да я напускаме. Вечер преди лягане се чувстваме нервни и успешни. И за да преглътнем този успех, пием приспивателни. Тичаме по пистата на живота като щастливи зайци и не разбираме кога падаме в тенджерата и се превръщаме в яхния. Един от преводите на басня означава лъжа. Но за да живее истината, понякога трябва да се преоблече като лъжа. Затова всяко време се нуждае от своите истини, зайци и ... |
|
|
Това е историята на един млад човек, преборил се с множество трудности, които биха сринали почти всеки, но разбрал, че може да се справи с всичко. Важното е да обичаме себе и да се борим за мечтите си."За мен лилавото символизира енергия, която ме изпълва с топлина, въпреки, че е смесица от студен и топъл цвят. Лилавото са двата звяра в мен, които непрекъснато се борят и самият аз никога не знам кой ще надделее. За мен този цвят има мирис, има звук, има числа, има характер, има име, има и лице. Написаното в лилаво символизира чистота, искреност, откровение, красота, както и онази грозна част от нас, която се ... |
|
|
За поредна година издателство Труд подкрепи конкурса за поезия и кратка проза Янаки Петров. Второто му издание приключи в края на 2024 година в град Средец и отново бе в две категории - за поезия и за кратка проза. Вече е факт и традиционният алманах с произведенията на победителите, излизащ с логото на Книгоиздателска къща Труд. Тази година стотици автори от цялата страна изпратиха своите произведения за участие. Големите победители бяха - Иванка Краева (поезия) и Васил Люцканов (проза). Книгоиздателска къща Труд награди Георги Николов в категория Поезия и Марта Радева - категория Проза. Алманахът излиза с ... |
