Пейо Яворов - съчинения в седем тома
Стихотворения - том 1

Пейо Яворов - съчинения в седем тома Времетраене: 2:34 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, който крие тайни. Но Яворов, литературната и обществената му личност са тема още приживе на десетки стихотворни послания и възхвали, на драми, пародии, оди в проза и фейлетони... Яворов - социалният съчувственик, четникът, войводата, новият творец, постигащ недостъпно за простосмъртните знание - бе митологизиран още преди 1914 г. И очевидно трагическият финал само засилва, откроява осъзнатата от мнозина негова функция в българския обществен живот.

Книгата е част от поредицата Съчинения в 7 тома на издателство Захарий Стоянов.

Мили г-н Василев, аз и жена ми честитим новата 1961 г. Пожелаваме здраве и добър живот! Как сте? Какво работите? Защо не напишете един портрет на Вашия мил и толкова нещастен приятел Яворов? Бъдете сигурен, че ако сторите това, ще стане нещо чудесно. Всички добри xopa ще посрещнат c най-голямо задоволство Вашия труд. Кой друг би могъл да стори това, освен Вие, който в ония трудни минути бяхте като канара зад неговия вече немощен гръб? Ако не сторите това не ще ли изневерите на един дълг към потомството?
Простете ми, че имам смелостта да говоря за всичките тези неща. Вие знаете, че аз винаги съм считал, че само Вие можете да напишете нещо от решително значение за нещастния ми брат.
Ваш предан Атанас Т. Крачолов

Това писмо братът на Пейо Яворов изпраща до един от най-близките приятели на поета. Когато приятелят чете писмото, вече са отминали 47 години от трагичната смърт на забележителният български творец Яворов, но неговата съдба и поетични стихове продължават да се помнят. Дори днес множество от стихотворенията на талантливите и прочувствен роден поет се запечатват в съзнанието на читателите. Несъмнено с меланхолия и емоционалност са заредени голяма част от стиховете, но творчеството на автора се разделя на два различни периода, отразяващи напълно и неговото битие. Първият е революционно настроеният, а вторият – чувственият, изпълнен с любов, мъка и тъга. Именно в тези две полюсно различни посоки се развива и животът на поета.

Роден на 13 януари 1878 г. в гр. Чирпан с името Пейо Крачолов (по-късно Яворов), бъдещият поет от малък започва да проявява литературен интерес. Учи в чирпанлийското училище и е сред силните възпитаници, като се откроява с голямото си влечение към българския език и литературата. След успешния училищен период момчето постъпва в местната прогимназия. По време на третата година от обучението обаче майка му настоява той да се премести в Пловдив. Там младежът достига до пети гимназиален клас и през 1893 г. напуска училището, като се връща в родния град. През същата година започва работа като телеграфопощенец и в продължение на 8 години заради нея пътува из различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Поморие, София. Едва деветнадесетгодишен обаче, започвайки като пощенски чиновник, Пейо Крачолов упорито пише и стихове. Разпраща ги до редакциите, но без да види нито едно напечатано.
Въпреки това той не се отказва от писането. Междувременно, редом с пощенската работа и създаването на стихове, се присъединява и към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Воден от творческата си амбиция, първоначално сътрудничи в различни издания, свързани с революционното движение. По-късно обаче се включва активно в дейността и многократно преминава границата с различни чети, за да се бори за свободата на Македония. Постепенно Пейо Яворов става един от най-изявените защитници на идеята за освобождаване на македонските земи, превръща се в най-дейния сподвижник на Гоце Делчев и по-късно в негов пръв биограф (след публикуването на изданието “Гоце Делчев” през 1904 г.). Редом с революционните настроения, младият четник не отклонява внимание от писането на стихове. Всъщност именно пламенните борби в този период от живота си Яворов отразява в бунтовни произведения. Сред знаковите творби са стихотворенията “Заточеници”, “Арменци”, както и поетичният цикъл “Хайдушки песни”. Цикълът е посветен на Гоце Делчев, който се оказва една от основните фигури в живота на Яворов. Смъртта на Делчев през 1903 г. нанася силен душевен удар на младия поет и малко след това той се отделя от революционната си дейност.

Три години преди трагичната загуба на своя приятел обаче Яворов има сериозен повод за радост. Продължавайки да изпраща свои творби до различни редакции, веднъж част от тях изпраща и до списание „Мисъл". Още първите няколко произведения правят силно впечатление на хората в редакцията. Пенчо Славейков, един от основателите на списанието, веднага забелязва стойността на стиховете, написани свободно с лекота и подписани с инициалите „П. KP". След като забелязва талантливия поет, Славейков предлага стиховете да излизат под псевдонима „Яворов".
По това време работата в пощата отвежда младежа до Поморие. Там Яворов среща Нонка Чипева, тамошна учителка, която се превръща в негова муза. Вдъхновен от познанството си с нея, поетът пише поемата „Калиопа”. След като завършва своята творба, веднага я изпраща в редакцията на „Мисъл". Изобщо обаче не подозира за огромния ефект на това произведение и през ум не му минава, че то ще му проправи широк път към литературните среди. Тодор Влайков, тогава един от редакторите на „Мисъл", съобщава на другите за полученото забележителното произведение. Д-р Кръстьо Кръстев взима поемата и започва да я чете, а след него и Славейков прочита талантливо написаните редове. Когато приключва, всички вторачват поглед в лицето на неоспоримия авторитет Пенчо Славейков. Той, от своя страна, бързо прави кратък коментар под въздействието на прочетените стихове: „Хубава, много хубава работа. Бива си го тоя Крачол. Има у него божествена дарба. Заслужава името, което му турнахме".

Не след дълго младият поет се озовава в София със съдействието на д-р Кръстев и Славейков. Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание. През 1901 г. вече е факт първата му стихосбирка – „Стихотворения“. Придобива успех и се преиздава за втори път, като е с предговор от Пенчо Славейков. В началото на престоя си в София, освен в списанието, Пейо започва работа и като библиотекар. По-късно вратите на литературния свят започват да се отварят една по една. През 1907 г. е издадена втората Яворова стихосбирка – „Безсъници”, за която всички са категорични, че проправя пътя към модерната българска лирика. Поезията на Яворов в тази стихосбирка е символистична, пропита с меланхолия, прозрения и терзания, като променя тотално българското литературно мислене и налага един нов напълно различен начин на писане. Постепенно Пейо започва да се ползва с уважението на много от своите нови колеги. Нает e за редактор на вестник „Дело“ – един от органите на Македоно-одринското движение. Командирован е няколко пъти в чужбина за усъвършенстване по литература. Пътува до Нанси, Женева, Виена и Париж, където усилено чете модерна френска поезия. Продължава сътрудничеството си в изданието „Мисъл”, а по-късно започва и като драматург в Народния театър.
Животът в столицата поставя и още едно предизвикателство пред мъжа – откриването на любовта. През 1906 г. се запознава и влюбва на мига в Мина Тодорова, сестрата на писателя Петко Тодоров. Още от самото начало обаче връзката им се изправя пред трудности. Едва 16-годишна тогава, Мина също се влюбва в поета, но семейството ѝ е напълно против това. По тази причина често двамата общуват само чрез писма. Четири години след началото на връзката обаче при едно от своите пътувания до Париж Яворов не отива по работа, а изпраща своята любима завинаги. Вследствие на заболяването си от туберкулоза, на 20 години Мина умира в санаториума, където се провежда лечението ѝ и е погребана във френската столица. Нещастието изправя писателя пред същински емоционален ужас. Цялата болка и тъга дава ефект върху произведенията и всичко се излива в стихове. Именно Мина е личността, заради която се появяват емблематичните и до днес стихотворения „Две хубави очи”, „Среднощни вълнения” и „Благовещение”.

Две години след трагедията, в навечерието на Балканската война, Яворов става доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета. В резултат на това по-късно поетът е награден с кръст „За храброст“. В същата 1912 г. в живота на Пейо Яворов се появява друга жена – Лора, дъщерята на държавника Петко Каравелов. Не след дълго двамата сключват брак. Началото на любовната връзка между тях е огнено и страстно, но краят е изпълнен с фатална разрушителна страст. Само година след брака им Лора се самоубива. Яворов не успява да се пребори с мъката и скоро след това взима пистолет и прави решителна стъпка към самоубийство. Опитът се оказва неуспешен и вместо да сложи край на живота на поета, куршумът го ослепява. Нещастията обаче продължават да връхлитат и с пълна сила разрушават живота на твореца. Съкрушен от съдебен процес, който го обвинява, че е убиецът на своята жена, поетът напълно сломява духа си. На 29 октомври 1914 г. Пейо Яворов взима голяма доза отрова и се застрелва. Опитът този път е успешен.

След себе си писателят оставя предсмъртни писма, показващи силната и разрушителна емоция, която терзае душата му. Именно чувствата обаче, които слагат край на Яворовия живот, са и движещата сила на неговия талант. Както на революционните настроения, така и на любовта към Мина и към Лора са посветени не малко стихотворения, които се превръщат в гениални достижения и емблематични и до днес произведения.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Михаил Неделчев
Яворовата литературна личност (предговор)
Подир сенките на облаците (1914)

• Антология
• Калиопа
• Лист отбрулен
• Великден
• Край морето
• Недей ме пита
• Желание
• Сън
• Чудак
• Бабина приказка
• Есенни мотиви
• Повя горняка през полята
• Денем призраци мъгливи
• Духна вятър от усои
• Безмлъвна нощ и адски мрак
• Не млъква вой - стихийна буна!
• На един песимист
• Пролет
• Овчарска песен
• Май
• Луди-млади
• На нивата
• Павлета Делия и Павлетица млада
• Градушка
• Епитафия
• Нощ
• Завет
• Арменци
• Заточеници
• Хайдушки песни
• Ден денувам - кътища потайни
• Да бяха, либе, да бяха
• Хубава горо - пусия
• Сън сънувах, ой нерадост
• Безсъници
• Песен на песента ми
• Посвещение
• На пладне
• Другари
• Насаме
• Въздишка
• Сенки
• Теменуги
• Две хубави очи
• Вълшебница
• Ела!
• Блян
• Среща
• Идилия
• Смъртта
• На сестра
• Евреи
• Към върха
• Дни в нощта
• Ледена стена
• Може би
• Без път
• Напразно, майко
• Пред щастието
• Майчина любов
• Затмение.
• Чудовище
• Видения
• Възход
• Не си виновна ти
• Копнение
• Самота
• Демон
• Една дума
• Благовещение
• А ти умираше
• Угасна слънце
• Ще дойдеш ти
• Прозрения
• Родина
• Аз страдам
• Сфинкс
• Слова
• На Лора
• Пръстен с опал
• Обичам те
• Не бой се и ела
• Проклятие
• Все пак
• Две души
• Ще бъдеш в бяло
• Шепот насаме
• Дъжд, все дъжд: небето сълзи ли пролива
• Разтръгната е радостта - проникната
• Една муха се бие по стъклото
• Нирвана
• Тома
• Духът на въжделението
• Маска
• Към брега
• Да славим пролетта
• По-близо до заход
• Майска вечер
• Недейте я разбужда
• В часа на синята мъгла
• Молете неуморно
• Зов
• Призраци
• Молитва
• Покаяние
• Среднощен вихър
• Славата на поета
• Песента на човека
• Царици на нощта
• Месалина
• Клеопатра
• Сафо

Стихотворения

• Стихотворения, печатани през 1895 - 1900
• Напред!
• Пред тъмничний зид
• На родоските заточеници
• В тъмницата
• Като звездица светла
• Стихотворения (1901)
• Мъгли покриха небесата
• Прости
• Злокобен шепот, не спи враждата
• Житейски дребни грижи
• Забравена
• Стихотворения, печатани през 1901 - 1903
• Notata
• Схвани духа на времената
• Защо след толкова възтързи
• Историята? - имена.
• Макар и тъй да бъде
• Не е за него дума!
• Не ме е страх от хорски съд
• Песен
• Да, близък е краят
• Македонец съм овчар
• Стихотворения (1904)
• Мене, моме, не люби
• Минзухар
• Мечта
• Зловещо мръщи се небето
• Сонет
• Сърце, сърце, смири се клето
• Раздяла
• Стихотворения, печатани през 1904 - 1906
• Безмълвна нощ
• Надолу, все надолу
• Безсъници (1907)
• Боричкания, сълзи, кърви
• Не дирих радости в живота
• Душата ми е пуста
• Моето сърце
• Недей се връща
• Подир сенките на облаците (1910)
• Честит е
• Край огнището
• Дохожда час
• Бежанци
• Наяве и насън
• Ний бяхме две деца
• И аз ще бъда сам
• Предчувствие
• Умри!
• Истината
• Аз сам не съм
• Възхожда тя
• По здрач
• Непечатани приживе стихотворения
• Домашна китка
• Тих ветрец вее, грей луната
• Това са те! - разстлани в ширината
• Най-после пак я срещнах
• Тук първи път видях небето
• Защо мълчиш
• Откроило образ
• Към морето
• Часовник
• Минува нощ
• Сизиф
• Откъслек
• Не е въпрос
• Крали Марко
• Неприятел
• Недей ме нежно поглежда
• Тайната на вековете
• Ней.
• Ни първата
• Витоша есен
• Облаци
• Моята изповед
• Далеко си
• Невинност свята - орхидея

Стихотворни преводи

• А. Л. Боровиковски. На Лидия Фигнер
• Вербовчанин. Петру Алексееву
• Морис Метерлинк. Стихове
• Аз дирих трийсет годин, сестри мои
• Но ако той се върне нявга
• Тук, вкъщи, лампата гори
• Желанията стари вече спят
• Оплаквам аз повехналите устни
• Душата ми гори от скърби вече
• Луиза Акерман. Човекът
• Гьоте. Стихотворения
• Ти, който бдиш в небето
• Песните са пъстрите стъкла на храм
• Не те ли привличат бездънни небесата
• Малки цветя, малки листа
• Вечерна песен на ловеца
• Щастие в тъгата
• Есенни чувства
• Поетическото послание на Ханс Сакс
• Посещение
• Ленау. Зимна нощ

Бележки

• Михаил Неделчев - За новото пълно събрание на съчиненията на Пейо Яворов
• Яворовите стихосбирки и стихотворни цикли
• Варианти и коментари към отделните стихотворения

Приложение

• Пейо Яворов. Летопис
• Азбучен показател на стихотворенията
• За бележките към том първи от 1977 година, за цялостното ми участие в предишното петтомно издание (Една професионална изповед)