Хавиер Мариас е една от безспорните звезди на съвременната испаноезична литература. Познат е на българската публика с романите си „Всички души" и „Сърце тъй бяло". Трилогията „Лицето ти утре" се смята от критиката и от самия писател за най-значимото му произведение. Романът печели наградата за проза Саламбо през 2003. В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На микрониво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. На макрониво това е роман за идеологическите парадокси на 20. ... |
|
И вече нищо няма да е както преди. ... Катастрофата с Жул е в основата на всичко. След нея семейството се премества в спокоен готически град в Бургундия. С утрото на първите мъгли се занизват странни, уж случайни инциденти. Опитен комисар постепенно навлиза в събитията, заравя се все по-надълбоко и достига до личности, които изобщо не е трябвало да безпокои. Проклятия и сенки от миналото надигат глави и един ден ужасът връхлита градчето. Мистериите, свръхестественото и отвъдното в комбинация с умелото разследване и интелигентното заплитане на сюжета, както и разнородните герои правят от новия роман на Боти четиво на един ... |
|
Американската мечта има цена. Вече и филм на Бен Афлек. ... Бостън, 1926 г. - епохата на Голямата депресия и Сухия режим, когато контрабандата на алкохол и организираната престъпност в САЩ процъфтяват. Алкохолът се лее, куршумите свистят, а един мъж се заема да остави отпечатък върху света. Звучи познато: синът на виден полицай попада сред лошите и става един от тях. Но в ръцете на Лихейн сагата за възхода на Джо Кофлин до върховете на криминалната върхушка е свежа, нюансирана, гарнирана с алкохол, оръжия и мацки - и се разпростира от Бостън до Тампа и Куба. Докато Кофлин потъва все по-дълбоко в тъмната страна, сред ... |
|
Уилям Бут, простодушен провинциалист, пише прилежни дописки за голям лондонски всекидневник относно навиците на дивите животни. След поредица от недоразумения, грешки и комични ситуации, Бут е назначен за военен кореспондент на вестника във въображаемата африканска страна Ишмилия, където се носят слухове за предстояща революция. Въпреки че няма и най-малка представа за какво е изпратен и какво очакват от него шефовете в Лондон, Бут произвежда сензационни новини и сам се превръща в сензация. Блестяща и непочтителна сатира на британската вестникарска индустрия, с нейното трескаво и безогледно преследване на горещи новини, ... |
|
Един от най-обсъжданите дебюти в литературата през последните години, "Бели зъби" е смешен, наситен, богат, великодушен роман, обожаван както от критици, така и от читатели. Един роман за приятелство, любов, война, три култури и три семейства, три поколения, една мишка и пакостливото минало, което се завръща и те гризва по глезена. Жизнеутвърждаващо четиво, необуздано и абсолютно задължително. "Бели зъби" е носител на множество награди, сред които "Whitebread" за най-добър дебютен роман, отличието на "Guardian" за дебютна книга, "James Tate Black Memorial Prize" за ... |
|
В първия си роман, написан с преклонение към английската литература, Вирджиния Улф изцяло е съсредоточена в темата и сюжета. "Далечно плаване" излиза през април 1915 г. и проследява група англичани, които плават към Южна Америка. Сред тях е и Рейчъл Винрейс – невинно момиче, потопено изцяло във въображаемия свят на книгите и музиката, но съвсем незапознато с реалния свят на любовта, брака и секса. Скоро свободният ѝ дух е впримчен от страстта ѝ към Терънс Хюет. Голямата им любов ги подтиква към годеж, след който се намесват други сили на съдбата."Далечно плаване" е плод на големи ... |
|
Номинирана за "Ман Букър" 2011. ... Майката на мъртвото момче пазеше кръвта. Искаше тя да си остане там, личеше си. Дъждът напираше да плисне и да я измие, ама майката нямаше да му даде. Дори не плачеше, просто стоеше скована и озверяла, все едно това ѝ беше работата - да подплаши дъжда обратно горе в небето. Един гълъб се оглеждаше за манджа. Нагази право в кръвта. Даже и той беше тъжен - личеше си по това, където очите му бяха целите розови и мъртви. Цветята вече бяха клюмнали. Имаше снимки на мъртвото момче с униформата от училище. Пуловерът му беше зелен. "Моят пуловер е син. Моята униформа е по- ... |