След пътя на чудесата Ади, любимката на хиляди читатели героиня от книгите на Ивинела Самуилова „ Животът може да е чудо “ и „ Ако животът не е чудо “, сега поема по път, който вълнува всеки от нас: пътя на любовта. За да открие любовта, Ади ще трябва да прозре отвъд мита за „идеалния“ партньор – онзи нереален, но непременно „някой по-добър“, който ни чака зад ъгъла. Да мине отвъд издигнатата в култ роля на секса като основен фактор за щастието в отношенията. Да надскочи лозунгите на съвременното потребителско общество от типа на „защото го заслужавате“, с които автентичното чувство се подменя с удобството. Да потърси ... |
|
"Тази книга не е предназначена нито за учените, нито за философите, нито за богословите. Исках да отговоря възможно най-просто и искрено на въпроса: "Защо останахте верен на религията, в която сте роден?" Франсоа Мориак "В какво вярвам" представя един строг духовен поглед към собственото съществуване с всичките му падения и суети. Искрената изповед на твореца католик удостоверява тясната връзка между писането и религията, свидетелства за вътрешното напрежение между вярата и плътта."Ирена Кръстева ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
За романа си "Фарисейката" Франсоа Мориак споделя: "Това е една от най-добрите ми книги, една от тези, в които религиозният опит наистина подпомага романиста. Нищо не показва така добре какви са отношенията ни с Бога, както естеството на влечението ни към хората и към даден човек в частност. Ако той е изворът на всичките ни радости, на всичките ни страдания, ако душевният ни мир зависи от него едничък, всичко е ясно: ние сме възможно най-далеч от Бога, без да сме извършили никакво престъпление". ... |
|
Антиутопичен роман ... Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба. Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение" у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен ... |
|
Целта на книгата е да излезе извън обичайните интерпретации на вица единствено като забава и отдушник на социални напрежения и да се вгледа по-внимателно в тази популярна форма на съвременното фолклорно творчество. В изследването са проследени някои важни комуникативни и структурни особености на вица. Те го представят като универсално средство, чрез което модерният човек търси, изгражда и поддържа интегритет и идентичност в контекста на всекидневното общуване. В това авторът вижда причините за широкото разпространение на вица, което не се изчерпва само с устното му предаване. Те обуславят и избора на многобройните теми и ... |
|
"Това е една история отпреди половин век, история за любов и свобода, която едва днес разчитаме в цялата ѝ дълбочина. Първата част на книгата е драматична хроника на 60 -те години на ХХ век, разкрита през "романа в писма" на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният сюжет от писмата им от 1963 - 1965 - до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: "измамната свобода" на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, ... |
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
В основата на книгата е документалното наследство от Ангел Обретенов - син на Баба Тонка Обретенова, част от неговата кореспонденция и личния му дневник. Ангел Обретенов е участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и прекарва десет години от живота си в затвора на крепостта Акия, където го заварва Освобождението. ... |
|
Съставител: Мария Коева. ... "Животът е като стадион. Някои идват да се състезават, други да търгуват, а най-щастливите - да гледат и да се наслаждават." Серхио Бамбарен "Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще стори, ако загуби." Макиавели "Колкото и да си високопоставен, все на задника си седиш." Монтен "Ние имаме два живота. Вторият започва тогава, когато осъзнаем, че имаме само един." Конфуций "От нули е лесно да направиш верига." Станислав Йежи Лец "Щастието не е нищо повече от добро здраве и лоша памет." ... |
|
"Знаци на прехода" е книга, родена от водовъртежа на обществените страсти през последните години, от сблъсъка на две тенденции - попълзновенията на нихилизма и безродието, осъществявани с неуморна страст от шепа соросоиди и добре платени протестъри и плахото събуждане на патриотичната енергия като противовес на компрадорската политика на управляващите. Първият раздел на книгата съдържа интервюта, публикувани на страниците на вестниците "Стандарт", "24 часа", "Национална бизнес поща", "Преса", "Минаха години", "Новинар", "Жълт Труд". Изявявам ... |
|
Неразредени с думи изречения и афоризми. ... Първият български професор по реторика и ораторско изкуство Йордан Ведър е завършил ВИТИЗ. Специализирал е театрална педагогика и методика на висшето образование. Защитил е докторат за професионалната диагностика на сценичните творци. По негови програми и учебници реториката е въведена като университетска учебна дисциплина. Дългогодишен редовен професор в СУ "Св. Климент Охридски" и в Международното висше бизнес училище по реторика, комуникация и гласово-речева техника. Автор е на десетки учебници, книги и други научни и методически публикации по тази проблематика. В ... |