Съставител: Жечка Георгиева. ... Имало едно време едно много четящо момиче, което обожавало приказките и се забавлявало с тях дълги години. И един ден си казало: само ако можех да съставя книга с всичките си любими приказки... Така че когато след много години станало издател, сбъднало и мечтата си. Приказките се оказали 79 на брой и никой не се учудил, че сборникът се харесал на всички и се издавал непрекъснато в продължение на повече от 10 години. Сега, близо 15 години след последното издание, Колибри го предлага на новите поколения, които не са имали радостта да се насладят на подборката от български, руски, френски, ... |
|
Барбарела мечтае за герданче от перли. Морето крие много опасности, но барбароните успяват да открият истинско съкровище от огромни перли. Пъстрото семейство на Татко Барба, Мама Барба и техните седем деца изживява различни приключения пълни с изненади, на които можете да се насладите във всяка една книжка от поредицата за Барбароните. ... |
|
Кой не познава Пипи Дългото чорапче! Тази книга е очарователен и богато илюстриран разказ за Пипи - най-силното момиче на света. Пипи живее съвсем сама във Вила Вилекула със своя кон и с маймунка на име Господин Нилсон. За голямо учудване на нейните приятелчета и съседи - Томи и Аника, тя спи с крака върху възглавницата и с глава, пъхната под завивката, меси тесто за курабийки на пода, изпълнява собствен номер в цирка, разправя се без чужда помощ с двама опасни бандити и празнува по необикновен начин рождения си ден. Илюстрации: Ингрид Ванг Нюман. ... |
|
"Ана Ана е болна" на Алекси Дормал и Доминик Рок е част от комикс поредицата "Ана Ана" на издателство "Пурко". Плюшките са се изпоцапали. Ана Ана иска да ги изкъпе... Но това не е лесна задача! ... |
|
Книгата е част от комикс поредица "Мумините" от Туве Янсон. ... Татко Мумин се е наел да напише велик роман за морето. За целта муминското семейство се премества на безлюден остров, където той ще бъде пазач на фар. Скоро става ясно, че с острова има няколко проблема: обитаван е от духове, няма къде да се насладиш на чаша чай, а радиото е неизползаваемо, защото в него семейство плъхове отглежда малките си. Мумините не се предават: засаждат розова градина, боядисват фара в ярки цветове и всячески се опитват да превърнат мрачния остров в свой уютен дом. Дали ще успеят? ... |
|
Лора можеше да брои само до едно."Това ми стига" - каза си тя. - "Мога да преброя всяко нещо, което видя.""Защо всички ме карат да броя повече от едно?" - мислеше си Лора. - "Ще се науча, когато тръгна на училище. Тогава ще се науча и да чета. Дотогава предпочитам да ми четат." Книгата е част от поредицата Enthusiast Children's Books. Сотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти. Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния ... |
|
Златният век е най-бляскавият период в историята на България. В тази богато илюстрирана книга е описан разцветът на християнската старобългарска култура, постигнат при управлението на трима владетели - княз Борис I Покръстител, цар Симеон Велики и цар Петър. показани са достиженията на старобългарската литература, свързани с двете книжовни школи - Преславската и Охридската, като са откроени най-важните писатели. Разгледани са главните сгради в столиците Плиска и Велики Преслав, като е обърнато специално внимание на уникалната преславска керамика както и на изключителното златарско изкуство. ... |
|
"През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!""Може би онези, които ме познават от моите ... |
|
Илюстрации: Мила Лозанова. ... Тя не е фея като фея! Има много феи, които не са типичните момичешки феи. Има много феи, които са наистина досадни. Има много феи, които не правят нищо както трябва. Не, всъщност не са много. Тя е само една - казва се Ванилия. И от нея наистина може да те заболи главата, но по-често те боли коремът - от смях! Ванилия се мисли за много неща (които не е), но със сигурност е най-забавната фея! Внимание - може да причини неистов смях при деца с чувство за хумор! Книгата е част от поредицата "Феята от захарницата" на издателство "Рибка". ... |
|
В барбаронската ферма има четири нови теленца, любимци на Мама Барба. Тя им приготвя биберони с мляко, за да ги нахрани, но в това време момчетата се връщат от игра и са страшно гладни. За да си пийнат веднага мляко, те се преобразят на телета, само че със своята стърчаща козина Барбалячо изобщо не прилича на теленце. Измамата е разкрита! А мляко има за всички. Пъстрото семейство на Татко Барба, Мама Барба и техните седем деца изживява различни приключения пълни с изненади, на които можете да се насладите във всяка една книжка от поредицата за "Барбароните". ... |
|
Книгата е носител на медал "Нюбери" за детско-юношеска литература през 2017 г. ... Този фантастичен детско-юношески роман ще ви срещне с просто огромния дракон Фириан, с блатното чудовище Глърк, с една добра Вещица, както и с една лоша. Но най-важната ви среща ще е тази с Луна - едно необикновено тъмнокосо момиче с особен родилен белег на челото. В нейните вени тече магия, а силната магия може да е знак за две неща - за нещо много добро или за нещо много лошо. "Имало едно време едно момиче, което нямало спомени. Имало едно време един дракон, който никога не пораснал. Имало едно време една баба, която не ... |
|
Един ден, докато си вървяло из гората, едно малко мече попаднало на нещо, което не било виждало дотогава. Мечето докоснало нещото с дебелите си лапички и нещото издрънчало. Мечето избягало, но на следващия ден дошло отново. Идвало всеки ден седмици, месеци, години наред. И от ден на ден звуците, които нещото издавало, ставали все по‑красиви. Мечето пораснало, станало мечок. Един ден мечокът разбрал, че нещото е пиано, а той е станал виртуозен пианист. Музиката го отвела в големия бляскав град. Там мечокът имал всичко, каквото можел да си пожелае - почитатели, слава, богатство. Но дълбоко в себе си усещал странна ... |