Монографията Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание продължава изследването на нормативната уредба и практическото използване на българската армия за гарантиране на реда и сигурността в периода 1923 - 1924 г. Тя предлага нови документи и нова интерпретация на събитие, продължаващо да разделя и противопоставя българското общество, и представлява своеобразна рекапитулация на вече вековния политически и историографски дебат. Веселин Янчев е професор, доктор на науките, преподавател по нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет Св. ... |
|
Изданието е преработено в съответствие с промените в учебната програма по география и икономика в сила от 2024 / 2025 г. В обновеното издание е увеличен броят на задачите на общо 300, групирани в 12 теста и са създадени по два равностойни теста за всеки раздел от учебното съдържание. В помагалото са запазени всички предимства на предходното издание: тестовете проверяват знанията и уменията на учениците в началото и в края на учебната година, както и след всеки изучен раздел; всеки тест съдържа 25 задачи - 18 с избираем отговор и 7 със свободен отговор; самооценяването е улеснено от точкова система и от скала за ... |
|
Настоящият сборник съдържа 14 статии. Част от тях са свързани с резултати от научни изследвания в сферата на почерците (ръкописни текстове и подписи), както и с разработки за някои специфични видове графически експертизи, които могат да се възприемат и като частни методики. Общата методика за съдебно-почерковите експертизи умишлено не е застъпена, тъй като е подробно разработена и публикувана чрез сайта на НИК-МВР. Отделните публикации в книгата са плод на дългогодишния експертно-практически и преподавателски опит на двамата автори, съчетан с тяхната изследователска дейност в двете направления. В този смисъл повечето от ... |
|
Съставител: Борис Христов. ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си ... |