Отново умря: такъв израз няма, защото няма такова нещо като повторно умиране. Колет е жена без история. Поне така смятат всички до деня, в който на нейната племенница, Аньес, се обаждат от полицията; че Колет - единствената ѝ леля - е починала; само че тя е погребана преди три години... Очевидно става дума за грешка - или за смъртта на някоя съименница. Аньес се завръща в малкото градче в Бургундия, което отдавна е напуснала, за да разпознае тялото на тази непозната, оставила освен последната си воля и аудиокасети за нея. Коя е тя? И ако наистина току-що починалата е Колет Септамбр, кой е вместо нея в гроба? С ... |
|
|
"– Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло? Мама занарежда с тежки въздишки: – Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна? – То се знае, че за Мохамад! - Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години? – От трийсет. – Трийсет ли!? - възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава? – Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и ... |
|
|
Една стопляща сърцето история, разказана през очите на бездомното куче Гъмп. Това е история за едно пътуване, изпълнено с препятствия и капани, за любовта, която има силата да достигне отвъд моста на дъгата, за непоклатимата отдаденост на кучето да даде живота си за своя собственик, за надеждата, която дори и най-здравата верига не може да окове, но и за животинската мъдрост, която може да ни отвори очите."Казвам се Гъмп и някога бях бездомно куче. Но то всяко куче носи в себе си искрица бездомност, докато не открие своето щастие, което се крие в компанията на човека. Надявам се моят разказ да достигне и до вас, ... |
|
|
Луничави разкази съдържа двадесет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главни ингредиенти на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата. Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които Златен ланец, Чудомир, Блага Димитрова, Балканика, Роман на годината 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за Една и съща река ). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда Христо Г. Данов - за цялостен принос към българската духовност, а през ... |
|
|
Времето на Бо изтича. И все пак точно времето е от малкото неща, които все още има. Безкраен ден след ден, чиято тиха монотонност е нарушавана само от идването на хората, които се грижат за него и грижливо записват как е. За щастие, Бо има до себе си Сикстен за компания. Само дето синът му, с когото имат сложни отношения, настоява кучето да иде другаде, защото старецът не може да се грижи вече за него. Заплахата да загуби своя последен другар дава сили на Бо за последен опит за съпротива, но и го води до преоценка на живота му, на любовта на Фредерика, която е загубил, и на несъвършения начин, по който е показвал своята ... |
|
|
"Какво може да събере в един художествен свят филма Коса, романа По пътя, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как съжителстват бунтарският устрем към свободата с гнева, породен от кръвожадните твари около нас? Как се разказва, когато войната и смъртта са буквално пред теб? Емил Тонев отговаря и на тези въпроси с романа Жив. Отговаря с пълното отдаване и удоволствието на разказвач, който пресътворява житейската траектория на едно българско поколение от закъснели хипари и добронамерени грешници. Отговаря без съмнения - с разгневена доброта." Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик, ... |
|
|
Добре дошли в Сингапур в навечерието на Втората световна война - тропически рай на ръба на катастрофа. Япония готви съкрушителен удар, а Британската империя се бори да опази реда в колониите си... Но за повечето хора животът все още тече в ритъма на радостите и драмите от ежедневието. Уолтър Блакет е начело на една от най-старите и могъщи търговски къщи в Сингапур. Подготовката за тържественото честване на задаващия се петдесетгодишен юбилей на компанията обаче е помрачена от събиращите се на хоризонта облаци и нестихващата стачна вълна на местните работници. Междувременно дъщеря му се увлича все по неподходящи кандидати ... |
|
|
Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
Роман, вдъхновен от живота на един от най-великите философи на всички времена. Амстердам, 1640 г. Един отлъчен от религиозната общност евреин е подложен на жестоки изпитания, за да бъде приет отново от своите. Малкият Бенто Спиноза, считан за детето чудо на португалската еврейска общност в Амстердам, става свидетел на този унизителен акт и той посява в него семето на съмнението. Колкото повече изучава религиозните и философските трудове, толкова повече забранени въпроси започва да си задава Спиноза. Кой е написал свещените текстове? Каква е истината за Бог? Каква е същността на природата? Но отговорите имат висока цена ... |
|
|
"В Делхи улицата ти дава представа за целия град - град на йерархии, съюзи и кланове, където малцина, независимо към коя социална прослойка принадлежат, биха прегърнали идеята за премахване на социалните бариери. Затова градът не притежава истински демократични пространства. Причудливите названия на делхийските жилищни адреси говорят много за очакванията на хората: искат да живеят в жилищни общества и комплекси, групирани в блокове, които, от своя страна, се разделят на сектори, анклави и колонии. В богатите квартали портите и охранителите спират неразрешеното пресичане на разделителните линии. Социалният живот ... |
|
|
"Жените-хумористки в българската литература почти липсват, а в световната се броят на пръсти. В този недоимък на смешни авторки, книгата на Анджелина Соренсен се появява като странна птица. Самата писателка също е странна птица, която в живота и в хумористичната си проза прелита между два континента - Европа и Америка. Спомените я свързват с нашата действителност, съдбата ѝ - с американската. Тя разказва с лекота, с ироничен поглед към нещата от живота и свежо чувство за хумор. Покрай разказите от Връзки и развръзки направих връзка и с популярната песничка за Усмивката: Със свойта нишка лека, привързват те ... |
|
|
Само смърт ли носи смъртта или още нещо? Може ли в края да видим нещо друго освен край? Ако всяко щастие ще ни струва накрая загуба, готови ли сме да платим цената за това? Едни истории-приказки, които ни разказват за живота и смъртта. За простите човешки взаимоотношения, надежди и копнежи, които изграждат живота и за това, което ни ги отнема безвъзвратно."Вярвам, че човек може да надвие смъртта само като се отдаде истински на живота." Христина Коемджиева Христина Коемджиева е автор на хумористичните книги от поредицата Бабини неволи. Юрист по образование, завършваща магистратура по философия и белетрист по ... |
