TILT означава „блокаж“ и е термин от играта флипер. Когато играчът види, че губи топчето и то пада по средата, бута флипера, и се опитва да надхитри машината. Ако играчът не е добър и избута машината по-силно от необходимото, тя се изключва автоматично. Всичко е възможно с концентрация и усет, но ако се блъска прекалено силно, играта блокира и показва TILT. Заглавието е метафора за съдбата на героите, които често получават „тилт”. "TILT e история за филмите, в които ни вкарва любовта и филм за историята на една обсадена любов. Сцените в книгата се случват преди и след края на действието във филма. Най-забавното е, че ... |
|
|
101 притчи за истински ценното в живота. ... Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил. Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие ... |
|
|
Френският благородник Бернар дьо Круе напуска Франция, прогонен от революцията и Наполеон. С невръстния си син Арман са приети топло в дома на руския граф Павел Аркадиевич. Двамата не се чувстват изгнаници, а членове на семейството, заобиколени от приятели руснаци. Израснал сред тях, Арман изживява и любовни чувства към Наталия, към Катя... Но идва 1812 година. Наполеоновата армия е в опожарената Москва. Руските приятели на Арман му обръщат гръб като на чужденец, независимо че и той ненавижда Наполеон. Арман Московеца е разкъсван между двете родини, между двете култури, от абсурдността на границите..."Войната ... |
|
|
Казвам се Такър Макс и съм задник. Напивам се до смърт в неподходящи моменти, не зачитам обществените норми, задоволявам всичките си прищевки, не мисля за последиците от постъпките си, подигравам се на идиотите и позьорите, спя с повече жени, отколкото е безопасно или нормално, и изобщо се държа като пълен идиот. Но допринасям за човечеството по един много важен начин: споделям приключенията си с целия свят. Действителни коментари от читатели: „За мен е напълно неразбираемо как може да се тупаш по гърба за това, че си женкар и долен пияница, и как може да си мислиш, че някой се интересува от идиот като теб. Наистина ли ... |
|
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът." Херман Хесе ... |
|
|
Зимата на нашето недоволство (1961) е последният роман на Джон Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след Гроздовете на гнева. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение, разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи - издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да ... |
|
|
Романът "Тетрадката" е издаден в 37 страни и е сред най-продаваните книги на последното десетилетие. Една незабравима любовна история... ... Понякога една любовна история така пленява сърцата ни, че престава да бъде просто история и се превръща в преживяване, което става част от собствения ни живот. "Тетрадката" е такава книга. Тя е възхвала на страстта, която може да бъде неостаряваща и вечна, разказ, който ни трогва до сълзи и отново, и отново ни кара да вярваме в истинската любов. Ной Калхун се е завърнал в Северна Каролина след края на Втората световна война, преследван от спомена за момичето, ... |
|
|
Сборник хумористична проза. ... Аркадий Аверченко - един от най-популярните руски хумористи - е малко познат на българския читател. Признание за неговия талант е титлата "Крал на смеха", с която руската публика единодушно го коронова. Той е основател на "Сатирикон" - най-известното сатирично списание от началото на XX век в Русия, преобразило изцяло руската хумористична традиция. Под насмешливото му перо се раждат стотици разкази, фейлетони, анекдоти, голяма част от които звучат удивително съвременно, а други са автентични свидетелства от една драматична епоха. ... |
|
|
В края на XII век Византия е в безнадежден упадък. В старопланинската твърдина Стринава Секул и Калина копнеят един за друг с цялата нежност на младите си сърца. Той е най-силният воин в империята, а тя - красивата Ездачка от Паристрион. Но когато в крепостта пристига на лов регентът Алексий, заобиколен от блестящата си свита, двамата се изправят пред съдбоносно изпитание и разбират, че щастието е невъзможно без свобода. И грабват меча на отмъщението. В историческия си роман Иван Тренев рисува мащабна панорама на една малко позната, но драматична епоха - последните години на византийското владичество. Чрез майсторски ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
|
|
Книгата е част от поредицата Училищна библиотека на издателство Дамян Яков с уводна статия от доц. д-р Елка Димитрова. Народен С идеали все боравих - Всичко друго смятах грях, с тях и себе си забравих, на света свят не видях. Все за другите залягах, трябва, казвах, тъй е ред, свойте работи отлагах - чуждите все по-напред. Минах живот любороден, със неволи бол и бол... И личи, че съм народен - гладен, жаден, бос и гол. 1875 Петко Славейков ... |
|
|
Романът Чуждо лице (1964) е едно от най-известните и характерни за творчеството на Кобо Абе произведения, актуално и днес, 60 години след издаването си, защото разглежда темата за отчуждението на човека в безмилостните условия на високоразвитото индустриално общество. Тази класика на следвоенната японска литература описва странна физическа трансформация, която разкрива двуличието на света, в който живеем. Разказвачът е учен, деформиран при лабораторна злополука, в която губи лицето си и заедно с него - връзката си с другите хора. Дори съпругата му е отвратена от него. Единственият му път обратно към света е да създаде ... |
