В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника. "Старият часовник дълго време със секунди времето ни пълни и отчита радости, проблеми със стрелки като големи мълнии. Напоследък вехтите пружини почнаха да чувстват май умора, сякаш всички минали години вече със махалото се борят." ... |
|
|
Стихотворения ... Самота Откакто платовете за чадъри се кроят и режат за един човек, вали самота наместо дъжд и натежава тъгата по градските улици през нощта от самотата на въртящото се зрънце нахут вътре в свирката на нощния пазач...и си мисля, как бих се радвал, ако в гроба ми пропълзи змия и се настани за зимен сън сред костите на гръдния ми кош ... |
|
|
Стара войнишка каска, шепа седефени копчета, листи от тефтерче, ликът на една Мадона в черен цвят и вътрешни съмнения: Съществува ли друг, нетленен и вечен свят, обитаван от нашите радости и надежди? Остават ли енергиите от човешките чувства след смъртта? А може би си луд, ако вярваш, че душата не умира? С тези въпроси пътува героят от поредния роман на Емил Андреев "Лудият Лука". Призован от мистичен женски глас, художникът Лука Каменов тръгва по следите на загадъчна икона, за да попадне в светилището Рокамадур, откъдето ще последват „случайни“ срещи, разкриващи неподозирани тайни. Така заедно с него и ние ... |
|
|
Бойко Панов Ламбовски е роден в София през 1960 г. Завършил е френска гимназия в София и литература в Москва. Пише съвременна поезия, лауреат е на множество поетични награди, между които: "Владимир Башев" - за дебютна книга, "Гео Милев" - за принос в съвременното изкуство, "Дървената роза" - за книгата му "Ален декаданс" и др. Книгата му "Тежка картечница преди сън" е номинирана от България за Международната награда "Балканика" 2003. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и др. Пише още публицистика и ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
"Светлината и тъмнината летят една срещу друга. Летят една срещу друга, а ние сме по средата." ... |
|
|
"Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет." ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
|
За тази сбирка хайку Антон Баев казва следното:"Сред разноезичния Вавилон на днешната българска поезия се опитва да поникне още един глас – този на най-краткия пловдивски поет Стоян Терзиев. Лапидарният израз, характерен за този поет и в първата му книжка "Бяло хайку", и в "Сънят на Пеперудата", обаче не е просто мода. Той е и претенция да побереш "голямата мисъл в малка реч". Това е най-старата поетическа мода." ... |
|
|
Впечатлява още с първата си стихосбирка „Пастирът и левантинките”(2000). Носител е на националната награда за поезия „Владимир Башев” (2001). Новата книга на Соня Николова „История на килима” с лекота втъкава нишки и шарки от различни култури, имена и истории, митове и подправки, възвишено и всекидневно. Екзотично и тривиално естествено се преплитат и чертаят полетата на тази стилистика, която се изкушава от „нефритени пчели”, „облечен в шлифер Ангел”, „лукава миризма”, „черен влак се композира” и „волимо се лудо”, „мрачини”, Суринам. Стихосбирката е разделена на три части - „Ифигения в Таврида”, „Сезонът на облаците”, „ ... |
|
|
Нощите само са трудни. По перваза дъждът се разхожда със стъпки тежки и будни и въпроси, и думи ме глождят. Тишината е шапка – обемиста и дяволски мека, а Луната - бистра капка – в окото ми слиза полека. ... |
|
|
"Питат ме: "Ти AC ли си или си DC?", а аз отговарям: "Нито едното, аз съм гръмотевицата по средата!" ... "Бон Скот е вероятно един от най-симпатичните разбойници на земята и Клинтън Уолкър рисува живописна картина не само на него, но и на машинациите, съпътстващи всяка една рок група" – хвалят го от "Who Weekly", когато "Highway to Hell" е публикувана за първи път в Австралия. Оттогава до сега, книгата на Уолкър се е утвърдила като класика в рок литературата. Предлага достоверен разказ за изкачването на AC/DC към славата, покривайки годините, през които пикантните ... |
