"Със стихосбирката на Сабина Кърлева "Военната фотография" се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушбвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света за съвременния млад човек - уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня."Яница Радева "...Хранопроводите на дните ще върнат всичко обратно. Стомасите на времето ще са отново ... |
|
|
Има личности, които оставят ярка и незаличима диря в културния живот на обществото. Венцеслав Кисьов е от тези удивително талантливи, разностранно надарени и заредени с благотворна вътрешна светлина люде - актьор, поет, професор, дългогодишен театрален педагог, директор на театър "Сълза и смях" и подчертано социално ангажирана натура. Във всяка област той остави блестящи творчески образци или заредени с висока морална енергия жестове. Тази книга съдържа думи на негови приятели, съратници и почитатели, които само открехват завесата пред дълбините на неговия талант. Книгата е пореден номер от създадената от ... |
|
|
"Поетическото изкуство на Анте Поповски е памет, синоним на тайното, сакралното, трайното, просветленото, божественото и откровенческото. В него читателят открива сгъстени пластове време, в което митът е продължен във вечност... Поетическото писмо на този македонски Орфей гледа далече в миналото, но и напред в бъдещето. Неговата песен става свят храм, съграден от гъсти времеви блокове с цивилизационна опитност и синтез... Поезията на Анте Поповски задълбочено осмисля човешкия път през времето. Той е поет на откровения, провидения и съновидения, рядко култивиран интелектуален дух, който рафинира и синтезира опита на ... |
|
|
Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |
|
|
Книгата съдържа 55 стихотворения и една кратка поема. ... "Градината на тайните" е разделена на пет цикъла - "Човекът", "Мистикът", "Поетът", "Градината на тайните" и "Надпис върху камък", и е изключително цялостна като поетически текст и композиция. Художник на изданието е самият Роман Кисьов, който е и професионален художник. На предната корица е използвана репродукция на негова живописна картина "Тайнство" (маслени бои, платно), а в книгата са включени пет авторски рисунки към всеки отделен поетически цикъл - триптих "Тайна" и диптих " ... |
|
|
"Ако щете вярвайте, тези стихове ме раздърпаха и гласът ми се разтрепера, докато ги четях на глас. Новата книга на Анатоанета Николова е като нея – чудесна, нежна, естествено захласната, пробождаща със сърдечната си чистота и читавост. Тук всичко е пронизано от светла тъга, лилава споделеност, добросъвестна доброта, почтена недоисказаност, наивност на дете, приказност, изящен рисунък и още по-изящно лирическо поведение. Това е някаква носталгия по бягствата от себе с, и по завръщането у себе си, градска меланхоличност, която не е за всяка личност. Антоанета Николова в стиховете си е ту същество от съществен вид, ту ... |
|
|
Туве Янсон е универсален гений, преливащ от копнеж за изразяване - от първите рисунки до последната книга. Движи я страстта да използва езика и желанието да придаде динамика на изображенията - непрекъснато носи в себе си глад за нова естетика. Всяко нейно действие като човек на изкуството придобива значение на себеизследване. Но всеки човек на изкуството, който изобразява себе си, изобразява и епохата си. Произведенията ѝ - от рисунките, които представя пред обществеността през 1928 г., до последната книга-сборникът с разкази "Съобщение" седемдесет години по-късно (1998) - включват натюрморти, пейзажи, ... |
|
|
Разговорите с Екатерина Йосифова, водени от Николай Трайков между 2009 и 2013 г., тематизират поезията и живеенето от 50-те години на XX век насетне. Тяхното голямо достойнство е в свободния творчески подход към т.нар. "анкетен метод" и постигнатата атмосфера на реално общуване с една от най-значимите български поетеси. Читателите стават съпричастни на истински творчески диалог, прорязан от дълбинни споделяния за писането и съществуването. Диалог, в който въпросите и отговорите често се трансформират в прозорливи тълкувания и самотълкувания. ... |
|
|
Българо-английско издание. ... Сезон след сезон. Помежду различна боя! Season after season. Inbetween different paints. ... |
|
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
|
"Една искра от вчерашния смях остана във окото ми дълбоко... Денят със мислите играе шах, а те решават своето судоку на търсещият отговор живот в огнището на пламенни тревоги. Узрява радостта - невкусен плод и аз потъвам в думичката мога."Мога ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
