"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
Историята на едно семейство, въвлечено в поредица от конфликти, тайни, обрати, мистерии и суеверия. Главната героиня минава през множество изпитания, срещи и раздели, преди да създаде семейство и да осинови две момичета. Съдбата ѝ е отредила дарбата да разгадава стъпките на човека, редейки пасианс с тесте старинни странни карти, и да разкрива отклоненията на хората от предначертания план на душите им. Животът я сблъсква с рождената майка на двете ѝ осиновени дъщери, на която тя разкрива тайните си, преди да умре. Конфликтът между двете сестри, оплетени в любовен триъгълник, и съдбата на извънбрачното дете, ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, "Глина" е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си. Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на "Глина". Романът взема необработената пръст на легендата и ... |
|
|
Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
Избрани стихове и поеми. ... Превъртане на световете Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и е разтребвал безполезно, въртял се е на празни обороти грамофона му, светът се е въртял като изтъркана мелодия, стопанинът понякога излизал на балкона и гледал от дванайсетия етаж надолу, тиктакал у будилникът, кафето е възвирало и вятърът е ровел в разтворените страници, небето сменяло боите си, а той е сменял ризите, играел с котарака, в съня си се е стряскал. И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил, седейки във креслото си,е слушал радио и гледал как мъглата от ... |
|
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
|
Второ издание. ... Второто издание на култовата стихосбирка "Канела" на Елин Рахнев идва осем години след онази зима, в която всичко ухаеше на канела. И сега, както и през 2008-ма, имаме нужда от поезия, която ни вади от обичайното живеене, залива ни с купеста тъга и ни превръща в "дистрибутори на винилово щастие". Книжното тяло е все така красиво и изящно, благодарение на оригиналните графики на Кольо К., който сигурно продължава да пътешества с небесното си такси, развял все същия копринен шал "сред кипнали зелени облаци, с тъмни очила за залези и изгреви". Корицата е обновена и стилна. ... |
