На човешката природа са необходими повече уроци отколкото може да предаде една седмична проповед... Фани Прайс е бедно момиче, израснало при богатите си чичо и леля - господари на имението Мансфийлд Парк. Наясно е със скромния си ранг и смирено приема високомерието на околните. Единствената ѝ утеха и приятел е братовчед ѝ Едмънд, в когото е тайно влюбена. Той се подготвя за пастор и всичко тече спокойно, но един ден в околността пристигат шармантните брат и сестра Крофорд. Двамата разпръскват искри от блясъка и порока на лондонския живот и слагат край на селската тишина. Ще се стигне ли до изневяра? Ще победи ... |
|
|
История за надеждата и силата на човешкия дух. Четирите вятъра е разтърсващ роман, описващ Голямата депресия и хората, които са я преживели. Суровата реалност, която разкрива сблъсъка между имащите и онези, загубили всичко. Тексас, 1921 година. Време на изобилие. Първата световна война е приключила и светът се намира на прага на нова и по-светла епоха. Но за Елса Уолкот, заклеймена от семейството си като неподходяща за брак, бъдещето изглежда пусто и мрачно. До нощта, в която среща Рейф Мартинели и животът ѝ се променя завинаги. За да спаси погубената си репутация, тя трябва да се омъжи за човек, когото почти не ... |
|
|
"Вземете си почивка, оттеглете се за няколко часа с книгата на Иванка Могилска. В нея избухват деликатни, пастелни фойерверки. Тайните копнежи показват острите си зъбки. В някой срутен храм може да зърнете следа от стъпките на бог. Може да се опитате да си простите за нещо, което никой друг не помни. Да си върнете младостта под слоя огорчения и умора. Може да откриете в пощенската си кутия писмо. Или кестен. Може да чуете как делфините пляскат с опашки в каналите на Венеция, завинаги бистри като сълза. Всичко това живее в разказите и очаква да го открием." Мария Донева "Този сборник с разкази е пълен с ... |
|
|
Камбана Намерих в тревата език от камбана. Нагоре погледнах - камбана видях. Едва се полюшваше - зеленясала, няма. Пепел от нея се ръсеше. Прах Обложен със туфички мъх бе металът, години в тревата зелена лежал. Поръбено с капки роса наметало паяк над бездна от бронз бе развял. Звуци да екнат в небето. Съзвучия. Капчуци да текнат. Да млати кълвач. Камбани - кокичета под капчуците - от южняка люляни - да бият до здрач. Звъни и ликуй, весели се, камбано. Желязото кално в небето забих. Съешете се, звуци, звуци, кал изначална, ечи и ехти, намълчал се език! Любомир Николов ... |
|
|
Когато в Япония са публикувани първите две книги на 1Q84, читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава - година по-късно - за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение. Както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата 1984 (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q). В това издание на 1Q84 са събрани трите книги на забележителната трилогия на Мураками. ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
Историята на Франц Биберкопф е Възпитание на чувствата на дребния крадец. Най-екстремното, главозамайващо, последно и най-съвършено въплъщение на стария буржоазен bildungsroman, убеден е Валтер Бенямин, а Бертолт Брехт казва: "За същността на епическото съм научил от Дьоблин повече, отколкото от всеки друг.""Осъзнах, че чета Берлин - Александерплац по начин, който трудно може да се нарече четене - а по-скоро поглъщане, всмукване, изяждане с кориците. И тези изрази отново не дават точна представа за моя начин на четене, който опасно често не беше никакво четене, а по-скоро живот, страдание, отчаяние и страх.& ... |
|
|
Том номер 12 от Събраните съчинения на Йордан Радичков е финалният том от поредицата. С него читателите ще разполагат с пълното литературно наследство на майстора на словото. Финалният том от поредицата съдържа публицистични текстове на автора, писани по различни поводи, големи събития и злободневни такива. В тях отново отчетливо се чува авторския почерк на Радичков. Заедно с публицистичните текстове, читателят ще открие множество слова по различни поводи и есета, текстове за изтъкнати писатели и хора на изкуството. Една от най-любопитните части на тома са текстовете от архива на автора. Това са различни никога ... |
|
|
Всички познават Господин Изразителен. Има красиво лице, разпознаваемо. Снима се в реклами, обича да си прави селфита и се опива от красотата на собствения си образ. Един ден обаче, докато се любува на себе си в огледалото, забелязва нещо обезпокоително: неясно петно върху съвършения релеф на лицето си. Размиване на чертите, смътна сянка. Изразителността на господин Изразителен намалява с всяка следваща снимка. Ще успее ли той да си върне изгубеното съкровище - безупречно красивото си лице? Ще намери ли помощ в затънтеното предградие? Ще спечели ли обратно възхищението на околните? А струва ли си... Господин Изразителен ... |
|
|
В романа Хаосът в играта на джаги Палми Ранчев експериментира с шизофренните абсурди и екзистенциалните преображения на героите си, чрез които обяснява причините, довели до усещането на българина за продължаваща лъжа и вечна несправедливост."Палми Ранчев е направил най-важното за литературното присъствие на един автор - станал е автентичен, единствен и суверен в една част от съвременната българска литература. Литературата на истината. Никой не пише за света по този начин. Той не пише за аутсайдерите на живота, а за аутсайдера у всеки от нас." Недялко Славов "Палми Ранчев е от авторите, които не ... |
|
|
През двайсет и трети век заселници напускат пренаселената земя, за да започнат самостоятелен живот на орбиталните колонии. Една от колониите, Ротор, се е отделила от слънчевата система, за да създаде собствена независима утопия около неизвестна червена звезда на две светлинни години от Земята - звезда, наречена Немезида. Едно петнайсетгодишно роторианско момиче научава за зловещата заплаха, която представлява Немезида за хората на Земята, но не успява да ги предупреди. Много скоро разбира, че Немезида застрашава и Ротор. Сега само тя може да спаси Земята и Ротор, които привлечени неумолимо от Немезида, смъртоносната ... |
|
|
"Темата за болката и болестта е общо място в белетристиката на Славенка Дракулич. Виждаме го още от първия ѝ роман Холограми на страха (1987) - в него се проследява съдбата на млада жена, която заминава за САЩ за трансплантация на бъбрек, а после през възприятието на собственото ѝ тяло след операцията се отваря главната тема в творчеството на авторката - тялото, болестта, травмата, с неотменно втъкан автобиографизъм. След отново женския роман Мраморна кожа (1989) се появява Божествен глад (1995), в който темата за телесността е обострена до канибализъм. После читателят се среща с Все едно ме няма (1999), ... |
