Стихосбирката Разпилени бисери събира запазените фрагменти от едно мащабно поетично творчество, включващо над 1000 стихотворения, 16 поеми и 3 драми. Голяма част от тях са създадени в периода 1946 - 1956 г. и скоро след това са напълно унищожени. До читателя днес достигат творби, които в по-късните години са посвещавани по различни поводи на близки и приятели на автора. Сборникът е издаден през 2008 година по повод 85 годишнината на Ваклуш Толев. "Тогава нека моят гробен камък, където пътник ще иска да чете, да няма надпис, щото Дух и пламък е бил моят път и мойто битие." Из Посвещение Ваклуш Толев е известен ... |
|
Съдебен журналист прави лично разследване на доказателствата за Христос. ... Авторът интервюира тридесет водещи учени и авторитетни личности, които имат безупречни академични препоръки, поставяйки под съмнение своите предубеждения и систематично издирва доказателства. В това търсене на истината използва опита си като журналист по правни въпроси и разглежда многобройни категории от доказателства - показания на очевидци, документални факти, подкрепящи данни, опровергаващи данни, научни доказателства, психологически доказателства, косвени доказателства и отпечатъци от пръсти. Отзиви "Авторът на "Случаят Христос& ... |
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега "Балади и разпади" събира за първи път трите поетически книги в едно. Как от каменната градина на "Лапидариума" израства "Черешата на един народ", а под нея някой пише "Писма до Гаустин" и нови стихотворения."За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието... За Господинов "езикът е екстази". Марк Робинсън "Георги Господинов - ... |
|
Изданието е с нов превод на български език. Колекция "Селинджър" в четири книги. ... "Претенциите на новия превод са, че в много по-голяма степен се доближава до автентичния текст на автора и езика на неговите герои. Някои от направените вече коментари и сравнения между двата превода скоро ще подпалят социалните мрежи. Изборът на преводач не беше случаен: висок професионализъм, рутина, стотици преведени заглавия, лингвистична изобретателност, която може да бъде доведена до еквилибристика, но и преводаческа смелост, за която някои твърдят, че е на крачка от езиковата бруталност. Тънко познаване на ... |
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
"Прекалено съвършена, за да бъде пренебрегната, тя е забраненият плод, който не бива да пожелаваш. Той казва, че съм невероятна. Неговата безупречна подчинена. Неговото добро момиче. Наранена и пречупена след неуспешна връзка с потискащ партньор, имах нужда от някой, който да ме убеди, че заслужавам да бъда обичана и уважавана. Обаче мъжът, който ме накара да се чувствам така, изобщо не е подходящ. Той е новият ми шеф, който е два пъти по-възрастен от мен и ме поставя на колене - буквално. Имам милиони причини да стоя далеч от него, но вместо това правя неща, които никоя нормална секретарка не би вършила. С него ... |
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия ѝ брак, артистичният ѝ брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и... кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от ... |
|
Четвърта книга от испанската журналистка Кристина Морато, позната с любимите заглавия "Непокорните диви", "Прокълнатите кралици" и "Дамите от Ориента". Кристина Морато пътува до Африка за първи път през 1983 година. Оттогава е посетила няколко държави на континента, привлечена от хората и красивата природа. Точно като нея, множество изследователи и пътешественици са изпитвали "повика на Африка" в миналото. Тези жени, които насред джунглата се обличали в официални дрехи за вечеря и пиели следобедния си чай в порцеланови чаши, също така знаели как да яздят, да ловуват с лък, да ... |