Съдебен журналист прави лично разследване на доказателствата за Христос. ... Авторът интервюира тридесет водещи учени и авторитетни личности, които имат безупречни академични препоръки, поставяйки под съмнение своите предубеждения и систематично издирва доказателства. В това търсене на истината използва опита си като журналист по правни въпроси и разглежда многобройни категории от доказателства - показания на очевидци, документални факти, подкрепящи данни, опровергаващи данни, научни доказателства, психологически доказателства, косвени доказателства и отпечатъци от пръсти. Отзиви "Авторът на "Случаят Христос& ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие... За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"." Леон Даниел "Тънка пътека от ... |
|
|
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега "Балади и разпади" събира за първи път трите поетически книги в едно. Как от каменната градина на "Лапидариума" израства "Черешата на един народ", а под нея някой пише "Писма до Гаустин" и нови стихотворения."За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието... За Господинов "езикът е екстази". Марк Робинсън "Георги Господинов - ... |
|
|
Изданието е с нов превод на български език. Колекция "Селинджър" в четири книги. ... "Претенциите на новия превод са, че в много по-голяма степен се доближава до автентичния текст на автора и езика на неговите герои. Някои от направените вече коментари и сравнения между двата превода скоро ще подпалят социалните мрежи. Изборът на преводач не беше случаен: висок професионализъм, рутина, стотици преведени заглавия, лингвистична изобретателност, която може да бъде доведена до еквилибристика, но и преводаческа смелост, за която някои твърдят, че е на крачка от езиковата бруталност. Тънко познаване на ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
|
Готови ли сте за сблъсъка с ултравиоленцията? Портокал с часовников механизъм, иконичната дистопия на Антъни Бърджес, екранизирана от култовия Стенли Кубрик, се завръща при следващото поколение читатели със своето безсмъртно послание - срещу бунта на младостта винаги ще се изправя бруталната власт, а очарованието на хаоса винаги ще се сблъсква с натрапеното подчинение чрез промиването на мозъци. В близкото и все по-притеснително възможно бъдеще банди агресивни младежи вилнеят по потъналите в мрак улици и извършват немислими зверства. Освободени от всякакви морални задръжки, те се опияняват от своята безнаказаност. До ... |
|
|
Българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие - мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот - в имението им във френската провинция. Къде очаквано, къде не толкова, в красивия семеен замък ще се появят още сума интересни герои - инатливите деца на Калина от първия ѝ брак, артистичният ѝ брат, роднините от село Злокучане, лигавите френски племенници, непоносимата зълва и... кой ли още не. На всички им предстои едно незабравимо лято, в което френската изисканост и парижки стил се срещат челно с българската непосредственост и шопски инат. А от ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас. В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек. Нарине Абгарян е млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме. ... |
