Надникнете в спомените на бившия дипломат Райко Николов, баща на Марин Райков, служебен министър-председател на България и министър на външните работи от 13 март 2013 г. до 29 май 2013 г. В книгата си - "Живот в два свята", Райко Николов разкрива някои подробности около работата си като дипломат. Освен това се връща назад в миналото си и ни разказва за своето детство и юношество, за родното си място и за своя род. Разбира се, акцентът е поставен върху дипломатическата му дейност. Не пропуска да опише и живота си след пенсионирането си, като едновременно с това дава своята оценка за "новородената ни ... |
|
Распутин е една от най-скандалните личности в столетната история на руската монархия, едновременно сляпо боготворен и яростно ненавиждан. Кой всъщност е Распутин? Набожен мужик, надарен с прорицателски и лечителски способности, или низък измамник, възползвал се от наивността и слабостта на Николай Втори и Александра Фьодоровна, за да се издигне в света на "големите" и да граби с пълни шепи от насладите, достъпни единствено на дворянството. Сладострастен съблазнител или маг? Привърженик и пламенен защитник на короната, или рушител на нейната мощ и авторитет? Френският писател от арменски произход Анри Троая ( ... |
|
"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
Старогръцките легенди и митове са мъдри предания за всесилни богове, смели герои, чудни същества и коварни чудовища. В тези невероятни истории безсмъртните божества, от чиято воля зависи съдбата на хората, са красиви и грозни, благородни и коварни, смели и страхливи, щедри и алчни, великодушни и злопаметни, милостиви и жестоки, състрадателни и отмъстителни. Те се борят помежду си, наказват онези, от които са недоволни, и възнаграждават любимците си с победи в страшни битки и изпитания. За Николай Кун Николай A. Кун (на руски: Николай Альбертович Кун) е руски историк и писател, известен с проучванията си върху ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа идилиите на П. Тодоров, чиито типични герои са героите, независими и волни хора, редове от биографията, статии, анализиращи произведенията на писателя от Пенчо Славейков, В. Миролюбов, Хр. Цанков, д-р Ст. Младенов, проф. М. Арнаудов, Ан. Протич, Д. Шишманов. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. "Ако в българската литература може да се говори за лирични разкази и то именно в ... |
|
"Повестта "Българи от старо време" е едно от най-хубавите произведения на българската белетристика изобщо. Писана преди Освобождението, във време, когато нашата белетристика прави още първите си стъпки, тя свидетелства за големия разказвателен талант на своя автор. В нея са възсъздадени незабравими, ярки, пластични, живи образи; случките са разказани с богат, изразителен език и, увлекателно и непосредно; възкресена е с много хумор една отминала епоха. Ето защо тая творба и днес продължава да се чете с интерес, да вълнува читателя. Това е най-добрата преценка за нея и нейния автор. Тя е едно от най- ... |
|
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му Мравки и богове е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани. Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или ... |
|
Само любовта може да ни спаси. ... Притча, написана със златното перо на Лиляна Джурович. Необичаен роман за страшните времена, когато османците покоряват балканските земи. Историята на сръбския и българския народ се преплита в битките за запазване на вяра, династия, дом и семейство. Изключителната орис на княгиня Милица, потомка на знаменит род, е като приказка, здраво свързана с историческата действителност. Като гоблен, излязъл изпод сръчните ръце на майсторка везбарка, нейният живот постепенно представя цялостната картина на победата на човешкия дух над превратностите на съдбата. Човек се терзае, мъчи се да разгадае ... |
|
Тази книга няма претенциите за научна дисекция на геолога и неговата очарователна и същевременно достатъчно трудна професия. По-скоро тя се опитва да разкрие някои негови характерни черти и недостатъци с помощта на шегата. Подобно на учените от редица други области на знанието (физици, химици, биолози, медици, математици и др.), геолозите също притежават силно развито чувство за хумор, което им позволява да излизат от различни критични ситуации или да правят по-приятна нелеката им работа. Всичко в книгата е само "една шега", макар че на места много от ситуациите и резултатите изглеждат почти "на сериозно& ... |
|
Това беше трагичен миг, печална случка сред снеговете - умиращо куче, свада между двама другари. Рут погледна умолително първо единия, после другия. Обаче Мейлмют Кид се сдържа, макар в очите му да се четеше безграничен упрек; само се наведе над кучето и преряза ремъците. Никой не рече нито дума. Те сложиха по два впряга на шейна и преодоляха трудното място; шейните отново пътуваха напред, умиращото куче се влачеше подир тях. Докато едно животно може да върви, не го застрелват и му дават тази последна възможност да остане живо - да се домъкне, ако успее, до лагера с надеждата, че ще убият някой елен. ... |
|
Една българска майка гостува на синовете си в Щатите. „Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първа среща Америка е безконечен път. Съдено ми бе да стъпя на земята й нощем, но около колата ни не царуваше мрак. Блестяха хиляди светлини и ясно бе като ден......Нашите млади изпревариха стотици чужденци. Победиха в тежки конкурси и се установиха в далечни земи – там днес е техният свят... - А как мислите? Следващите внуци ще говорят ли български? - Ами! - Може да не говорят, но да го разбират? - Ами! - Само езикът ли е родината? - Шт! Ще говорят, и ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |