Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... В тома е включен романа "Морава звезда кървава", биографични данни и статии, анализиращи творчеството на К. Петканов от П. Динеков, Борис Делчев и Пантелей Зарев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Историята за Орфей и Евридика е сред най-тъжните митове от цялата вълшебна гръцка митология. Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения в областта на поезията, киното, операта, живописта. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживата природа с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей) и с усилията му да изтръгне своята любима Евридика от подземния свят. Книгата е вълнуващо онагледена с прекрасните ... |
|
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
|
Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
Дневник (1950 - 1951, 1955). Досие (1925 - 1958). Албум (1930 - 1957). ... Тази книга се появява 57 години след смъртта на Илия Бешков, толкова години, колкото и самият той е живял. За пръв път тук се публикува дневникът на художника, писан през петдесетте години. Той самият го нарича "Черната тетрадка". В него има потресаващи прозрения за света, за събитията, за хората, които движат този свят. Докато той пише дневника си, други водят "записки", попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го ... |
|
|
Антиутопичен роман ... Книгата "Платото" е една от най-съкровените творби на Владимир Свинтила. Писана през 60-те години на ХХ век, тя има удивителна съдба. Макар в онова десетилетие да настъпва кратко "размразяване" в Източна Европа (1958-1968), всичко се оказва поредната лъжа. Под егидата на хрушчовизма реформаторите-комунисти предприемат една - уж непримирима - критика и самокритика на сталинизма (това се отнася и за т. нар. "априлско поколение" у нас!). Ала в действителност те само подновяват старата марксическа утопия и възкресяват илюзорните блянове на ленинизма за тотална - освен ... |
|
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
|
Преди повече от три десетилетия с пет хиляди рубли, взети назаем, Алексиевич си купува ролков магнетофон и тръгва по градове и паланки из Съветския съюз. Записва своите / техните разкази - на жените фронтовачки, на децата на Великата Отечествена, на жертвите от Чернобил, на момчетата от Афганистан и сътворява нов литературен жанр - жанра на човешките гласове."Трудно е да спечелиш вниманието на днешната аудитория - преситена от факти и образи. Когато насилието, убийствата, грабежите, бомбите, гладът, самоубийствата са се превърнали в ежедневие, чувството за емпатия се оттегля от предните позиции, а съзнанието ... |
|
|
Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
|
Лъки Сантейнджело е жена с размах и харизма. Мнозина читатели си задават въпроса как се е превърнала в жената, която е. В "Историята на една луда глава" се срещаме с тийнейджърката Лъки и я следваме в едно пътуване, по време на което тя открива момчетата и любовта и се изправя срещу баща си, прочутия гангстер Джино Сантейнджело, решена да стигне до успеха по свой собствен път. Книгата проследява тийнейджърските години на едно щуро момиче, което ще се превърне в жена, управляваща своя бизнес империя. Още на петнайсет Лъки отстоява себе си и се отправя на шеметно пътуване, което ни пренася от богаташкото имение в ... |
|
|
Стефан Бонев, майстор на късите художествени форми, изваяни от немерена реч, е събрал в сборника си 24 разказа или две дузини, по израза на неговия редактор проф. Клео Протохристова. Книгата представлява реалност, в която буквите и думите копират действията на своя създател, говорят от името на автора, регистрират партии и коалиции, борят се за власт, съвсем по човешки си подливат вода, замерват се с юридически аргументи и популизъм, стремят се да заемат първото място в абзаца и изречението, в заглавието на разказа и в името на книгата. Но това е и свят, в който любовта и добротата превръщат една обикновена монета в ... |
|
|
Неудобни факти и опасни истини, които не трябва да се споменават. ... Дали пък вече не се самоцензурираме... Защото мнозина автори, журналисти и издатели не могат да пишат и публикуват онова, което искат или което би интересували гражданите, а се подчиняват на една невидима диктатура - политическата конкретност! Ако още споделяте донякъде добронамерения възглед, че "все пак в Германия може да се каже всичко, защото свободното мнение е гарантирано от Конституцията", просто грешите. Със сигурност можем да казваме повече в сравнение с Китай, Иран или Северна Корея, но твърде много теми не трябва да се засягат и ... |
