Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите студенти ... |
|
Бившият офицер от Руската армия Андрей Голиков оглавява бандитска групировка в Уралск. Действайки по свои правила, постепенно навлиза в територията на други престъпни босове и те поръчват убийството му. Само бойната закалка спасява Голиков от опитните килъри, но заплахата остава и той е принуден да потърси други територии за "бизнеса" си. Точно в този момент към него се обръща офицер от специалните служби и му предлага да се внедри в една от големите московски банди, за да разпали война с конкурентната групировка. Андрей изпълнява задачата, но прикритието му не го спасява и кадровите размествания във Федералната ... |
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
Разказите, събрани в сборника Ръж, открояват Ангел Каралийчев като талантлив художник в българската литература. В сборника са събрани петдесет от най-добрите разкази на Каралийчев, между които Росенския мост, Вихрушка, Най-милото му, Гробът го вика, Лъжовен свят, Дядо Божиловата надежда; приказките Житената питка, Ощърбеният месец, Новогодишна приказка и други., както и части от известното на много поколения деца Тошко Африкански. Всеки том от поредицата Българска класика е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, ... |
|
Гео Милев е безспорно главната фигура на българския модернизъм. Всестранните му интереси и европейска насоченост, поривът му към обнова на българския живот, към единение с Европа и големия свят - всичко това предопределя ролята му в следвоенната култура на България. ... |
|
"Гео Милев е най-многостранната творческа личност в българската култура. Той е не само литератор, а и художник, и театрал. А като литератор е и поет, и публицист, и критик, и преводач, и редактор, и автор на поезия за деца..."Светлозар Игов ... |
|
Документалното наследство на твореца ... Петият том от съчиненията на Гео Милев обхваща документалното наследство на твореца, като наред с вече известните, документите са дообогатени с редица нови находки, най-вече с молбите, заявленията и размислите на бащата Мильо Касабов, свързани с „безследното изчезване” на писателя."Поемата ми не съдържа елементи на престъпление... Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събития, станали преди създаването на тоя закон - събития печални и трагични, които не могат ... |
|
Романът е разказ за един брак, за едно семейство и за едно детство. Тъжен спомен за строгите, силни, обичани и вече мъртви родители. Едно изключително проницателно произведение за целебната сила на въображението, където подтикът да промениш надминава този да опишеш. Това е опитът на Вирджиния Улф да разбере и приеме не само собственото си минало и случилите се в него големи трагедии, но и същността на времето и безсмъртието; да осъзнае преходността на славата и страшното забвение на смъртта. Към фара е най-известният и най-възхваляваният роман на Вирджиния Улф, творба, която неизменно стои в центъра на нейното ... |
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Изданието съдържа ... |
|
Напускайки концлагера "Богданов дол" преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта... "Има такъв един кладенец на мълчанието, един бунар. В другите кладенци каквото извикаш, думите ти се връщат. А в този кладенец, в този бунар на мълчанието, каквото да извикаш, думите ти остават. И се трупат думите в този бунар. Но ще дойде ден по воля на Господа по вашему, на Аллаха по нашему, когато кладенецът ще върне изречените над него думи. И тогава ще проговорят ... |
|
Нищо и никакъв на пръв поглед пергамент, малко по-голям от разгъната длан, хвърля в смут висшите служители на християнската църква, а наследницата на въпросното съкровище (защото тайната, която пергаментът съдържа, струва повече от товар злато) се превръща в играчка на съдбата - и не само. Ще съумее ли тя да мине през лабиринта от изпитания, клопки и заплахи и не само да опази документите, но в крайна сметка да намери подходящия човек, комуто да ги предаде? Струва си да проследим интригите - все пак става дума за препис от грамота на император Константин, връчена на папа Силвестър. Какво пише в нея ли?... Нещо, което ... |