Не ви познавам е своеобразно продължение на Поразените. Действието му се развива в наши дни, но нишките не са прекъснати. Александра вече не е дете. Върху нея се стоварва тежестта на миналото. Деветосептемврийският манталитет е дълбоко прикрит, но просмукан в обществото. Той е чакал своето време като чудовище, притаявало се дълго в укритието си, което сега спокойно може да показва хищническите си зъби, да ръмжи, да заплашва и да разкъсва."Поразените е триптих на пролетта. Както в някои фламандски платна страничните крила се затварят, за да разкрият другото, по-голямо изображение: в този случай това е портретът на ... |
|
|
След роман за героиня нимфоманка, награда Гонкур за роман по истински случай, адаптиран за големия екран, и между два тома на семейна сага, Лейла Слимани приема ново предизвикателство. Макар да предпочита писането в усамотение, тя приема предложението на своя издател да пренощува в Пунта дела Догана, старата митница във Венеция, в художествената колекция на фондация Пино, чиито модерни експонати не ѝ говорят почти нищо. Защо все пак приема? Че и да напише книга за това. Всъщност, съблазнява я идеята за затвореността, към която е пристрастена... В тишината на залите, освободена от погледите на другите, тя ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Лорънс Дърел - Мосю и Ливия. ... Сега за първи път на български език излиза и последното голямо произведение на Лорънс Дърел, цикълът Авиньонски квинтет. Пенталогията се състои от романите Мосю, или Принцът на мрака, Ливия, или Погребан жив - които ще намерите в този том, - Констанс, или Самотни занимания, Себастиан, или Водещи страсти и Квинкс, или Историята за изкормвача. В Авиньонски квинтет, често определян като литературна мистификация, се разказва за група хора, които прекарват едно лято в запустяло имение край Авиньон. Някои от тези хора са истински, а други са герои от роман, ... |
|
|
Още 20 истории."Различна е Незабравена София от предишните две книги на Тони Николов за софийските потайности. Издигната е на ново ниво, където художественото въздействие върху читателя е по-масирано, по-мощно, детайлите са подбирани с хирургическа точност, наративът е все така целеустремен, но неговото рало потъва по-надълбоко в нелечимите български рани. Иначе схемата на историите е позната - в един дъждовен или есенен, или зимен ден нашият разказвач-следовател се разхожда из улиците на любимия си град и се вслушва в техните придихания, започва да описва онази амалгама от видимо и невидимо, от спомени, асоциации, ... |
|
|
"Ето защо, подтикван от желанието да пооправя поне отчасти несправедливостта на съдбата, която се скъпи да оказва подкрепа там, където най-много липсват сили - както виждаме, че става у слабите жени - аз възнамерявам да помогна на влюбените дами и да ги поразвлека..., като им предложа сто новели или басни, притчи или приказки - наричайте ги, както искате, разказани в продължение на десет дни от една почтена дружина от седем дами и трима млади мъже, събрали се по време на последната смъртоносна чума... В тези новели те ще намерят забавни или тъжни любовни истории и други необичайни случки, станали както в наши дни, ... |
|
|
"Да се изповядаш в една книга не ти гарантира опрощение; продължете пътя си, ако търсите в този текст нещо друго, освен човек, който се опитва да разбере себе си." И Фредерик Бегбеде прави точно това - опитва се да разбере себе си, миналото си, обезумелия свят, в който живее. С брутална откровеност и безпощаден хумор си разчиства сметките с дрогата, с алкохола, със, хм, секса, разкрива отношението си към прекалената политическа коректност, към радикалния феминизъм, изродил се в хетерофобия, към претенциите на всезнаещите и всеможещи новопоявили се пророци. Без да пести квалификациите, без да се церемони с ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
|
"Роман за съзряването и самостоятелния път през стаите на порастването. За свободата като дом за начинаещи, в който единственото сигурно е несвободата. Емануил А. Видински извиква от колективното ни детство мощен индивидуален път. Към голямата литература." Йорданка Белева "Дом за начинаещи е впечатляващо завръщане в началото на едно юношество, много различно от това на повечето от нас. Но колкото и да е различно, емоционалните и моралните проблеми, които вълнуват начинаещите, са всеобщи, а тъкмо това е тъканта, от която се състои този увлекателен роман. Той може да се чете и в автобиографичен ключ, но ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
Цялата истина за живота, вселената и всичко останало се съдържа в Светото Писание, постановленията на седемте вселенски събора и светоотческото наследство. Ние не можем да добавим нищо към нея, нито пък е желателно да я тълкуваме прекалено творчески в порива си да бъдем в крак с времето. Единственото което можем и което вероятно трябва да направим, е да потърсим такива форми, чрез които тази истина да достигне до хора, до които иначе не би стигнала. И днес работят забележителни християнски писатели, затрогващи проповедници и вещи богослови. Те създават великолепни творби и въпреки това има големи публики, до които тези ... |
|
|
"В тази своя поетична книга Румен Шомов предлага широка тематична панорама, осветена всестранно. В нея читателят става естествен съучастник в преживяваното, случващото се, осмисленото и разгадаваното, което битието и духът превръщат в съдба. Пропускам представянето на автора - популярен и обичан поет, белетрист, драматург, преводач, кинематографист - съдържа го всяка литературна справка у нас и в чужбина - оценен е престижно и на европейските сцени. Заглавието на книгата е от едноименното стихотворение, чрез което надникваме в двойнствеността, извираща отвсякъде - смехът е подплатен тъй често от тъга, оптимизмът - ... |
