Кабул през 70 -те години на XX в. Дванайсетгодишният Амир, останал сирак при раждането си, отчаяно копнее за одобрението на своя суров баща и решава да спечели състезанието по бой с хвърчила в Кабул, за да докаже, че от него ще излезе истински мъж. Но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното прекършено хвърчило. Хасан, синът на слугата в техния дом, винаги е бил страхотен ловец на хвърчила и верен приятел на Амир. В деня на турнира Хасан му помага, но никой не подозира каква цена трябва да платят и двамата - единият е жертва на жестоко насилие, а другият е безмълвен наблюдател, чиято ... |
|
Многократно удостояваният с престижни награди китайски фантаст Лиу Цъсин е автор на известната вече и в България трилогия "Земното минало". В третия том, "Безсмъртната смърт", той доразгръща лъкатушната история на човечеството след избухването на трителната криза. Във все по-сложното състезание на политики и технологии съдбата на земната цивилизация отново попада в неочаквани ръце - този път в центъра на събитията е Чън Син, специалистка по космически двигатели и непоправима идеалистка, чиито решения определят успехите и паденията на човечеството в продължение на стотици, милиони години. Със своя ... |
|
"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
|
"Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене." ... |
|
Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на острова, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно ... |
|
"Много вода се оттече от оная една нощ през самотния октомври на 2009 г., когато просто ми хрумна да спретна свой сайт за книги, който наченах с думите: "Щастлив съм да ви приветствам в новия ми блог Книголандия. Но едно нещо не се промени - когато сядам да пиша за която и да е книга, знам само с какво ще започна, натам думите рукват и се нареждат по неведом и за самия мен начин. Аз осмислям книгите, като пиша за тях, това е моят начин на четене и разбиране. Наричам тези текстове ревюта, безспорна заемка от английски, но сега, когато ги прочетох последователно, ми се струва, че често всъщност съм писал есета ... |
|
"Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти... Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден. Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък. Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я ... |
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |