1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град. Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят? 1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след ... |
|
|
Последната автобиографична книга на Татяна Лолова e с ново специално издание. Като подарък е вложен авторски шарж на самата нея с дата 19 март 1988 г. ... В книгата ще прочетете нейните истински бележки, впечатления и преживявания, случили се през годините - от детството, студентството, първите роли, първата книга, получаването на наградата "Аскеер". "Дневници и делници" е едновременно и дневник, и албум, посветен на публиката, със стотици снимки и илюстрации, някои от които се публикуват за първи път. Ще се удивите на таланта ѝ да рисува, да измисля дизайн на дрехи, да прави кукли. В книгата са ... |
|
|
Мария Степанова навлиза в трудните, но много важни за съвременния човек въпроси за природата на паметта. Паметта, която ни мами и подвежда, докато мислим и разказваме живота на нашите мъртви близки. Паметта, която така често насилваме и изкривяваме в търсене на егоистични, себеутвърждаващи ползи или пози. Такъв роман-изследване не се е появявал досега не само в руското, но и в европейското културно пространство. Книга, предлагаща спасителна формула за нашата колективна амнезия, ключ за реабилитация на паметта и историята като частно, интимно достояние за всеки от нас. Мария Степанова (р. 1972, Москва) е руска поетеса, ... |
|
|
Вирджиния Улф е британска писателка, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Есетата, разказите, статиите и романите на Виджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми. "До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, ... |
|
|
От автора на "Нива на живот", "Папагалът на Флобер" и "Предчувствие за край". ... Повечето от нас могат да разкажат една-единствена история. Не че в живота ни се случва едно-единствено нещо - безброй са събитията, които превръщаме в безброй истории. Ала само една е от значение, само една си струва да се разкаже. Ето я моята. Деветнайсетгодишният студент Пол се връща у дома за лятната ваканция и в тенис клуба среща Сюзан, самоуверена и духовита омъжена жена на четирийсет и осем. Скоро тя и Пол стават любовници и той е горд, че връзката им е бунт срещу закостенелите нрави. Двамата избягват в ... |
|
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
Хитовият японски роман за лечебната сила на храната, който изцелява душата. Следвай брега на река Коитогава, докато стигнеш до плажа. Оттам пътека от бели раковини ще те отведе до ресторантчето Чибинеко. Влез вътре, очакват те. Това са указанията, които Котоко получава. С влака от Токио тя се отправя към пристанищно градче в префектура Чиба. Младата жена все още не се е съвзела от внезапната смърт на брат си и е повярвала на мълвата - храната, която се сервира там, може да направи малко чудо: да те събере за последен път с изгубения любим човек. В малката облицована с дърво стая Кай, младият готвач, ѝ поднася ... |
|
|
Анима е книга за оцеляването - на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Това не е романтична история. Анима е реална, дръзка книга, понякога сурова, но винаги дълбоко човешка. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното - авторката живее сред и със героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. От тази близост се ражда текст, в който вятърът говори, камъните ... |
|
|
"Гении като Леонардо, като Рембранд, като Караваджо, като Дали, като Шагал, като Пикасо - няма да се родят, гарантирам ти го. И нов Полке няма да се роди, и Герхард Рихтер също. След тях идва времето на тия, дето предпочитат да говорят, вместо да работят. В такъв свят живеем, Йонко, гениите стават все по-малко, а идиотите - все повече. Вярвай ми, бъдещето принадлежи на тях, на идиотите. А историите на човека, Йонко, са като змия, която е влязла в него - гони си опашката и я хапе, щото няма какво друго да захапе. Дай ѝ възможност на тая змия да излезе от тебе. Пусни я на свобода, дай ѝ шанс да оцелее. ... |
|
|
Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно... Болката ... |
|
|
Урсула е неудовлетворена. Прекалено грозна, прекалено гладна, прекалено самотна... животът ѝ не върви така, както би желала. Сестра ѝ е по-красива, съседката - по-щастлива, а и кой може да издържи вечно само на зеленчукова супа? Едно мистериозно обаждане за изнудване, което получава, ще я извади от това състояние. Съобщават ѝ, че нейният мъж е отвлечен и искат откуп един милион. Въпреки че има една подробност - Урсула няма съпруг, ненаситното ѝ любопитство към живота на другите не ѝ позволява да признае объркването. Така тя открива своя детективски талант, който я отвежда до едно колкото ... |
