"Отдавна изпитвам огромен интерес от ученето. През 2019 година издадох книгата си „Ултраучене“ (Ultralearning), в която изследвам странния свят на самоуките маниаци и черпя от собствения си опит в изучаването на езици, програмиране и изкуство. Любопитството обаче е странен импулс. За разлика от глада и жаждата, то не се засища, колкото повече научаваме, а се подклажда. Ето как, въпреки че години наред полагах усилия да усвоя нови умения и се опитвах да проумея академичните изследвания, посветени на развиването на умения, аз предприех ново начинание, за да се опитам да отговоря на въпроси, останали неразрешени от предишните ми усилия. След прочита на двестатина книги и няколкостотин академични дисертации вече съм открил задоволителни обяснения на някои от нещата, които ме озадачаваха. В съгласие с всички търсения, които любопитството подбужда обаче, на тяхно място изникнаха още повече нови въпроси. В много отношения тази книга е опит да осмисля онова, което открих.
Написах я за два типа публика. Първо, исках да пиша от гледната точка на този, който се учи. Ако искате да бъдете по-добри в нещо, как трябва да стане това? Какви примери да търсите? Кой вид упражнение ще е най-продуктивно? Кое повлиява на това дали ще продължите да се развивате, или още на ранен етап ще стигнете платото? Второ, исках да проуча как напредъкът се насърчава от учителите, треньорите, родителите и изобщо онези, които са отговорни за трупането на знания. Откакто се родиха моите двама любопитни ученици, аз започнах искрено да се интересувам какво мога да правя като баща, за да им помагам да се развиват по възможно най-добрия начин. Качествените учители са много ценни, а науката на ученето, която е в основата на успешното усъвършенстване, не е широко позната. Преди всичко написах тази книга за хората като мен – онези, които се стремят да стават по-добри, но невинаги знаят как.
Какво да очаквате от тази книга
В следващите дванайсет глави ще разгледаме по-задълбочено темите за гледането, правенето и обратната връзка. Усъвършенстването невинаги е лесно, но няма да ни навреди да разбираме по-добре начина, по който се учим. Всяка глава е озаглавена като проста максима. Надявам се, че дълго след като детайлите на разглежданото са избледнели, заглавията ще ви служат както за подсещане, така и като полезно обобщение – макар и непълно – на основните принципи.
Максимите от първа до четвърта са за силата на примера:
1. Решаването на проблеми е търсене. Ще започнем с математическа главоблъсканица, продължила повече от три века, и новаторската теория за справяне с проблемите, която може да ни помогне да разберем разрешаването ѝ. Ще изследваме разликата между обикновеното и творческото мислене и огромното влияние на това, което сме научили от другите, за сложността на проблемите, които можем да решаваме.
2. Креативността започва с подражание. Тук ще се гмурнем в обучението на художниците от времето на Ренесанса. Подражанието – далеч не противоположно на творческата сила – е семето на самобитността. Ще разгледаме когнитивното задръстване и честото разминаване между най-добрите стратегии за добиване на познания и процесите, използвани за раждане на нови идеи.
3. Успехът е най-добрият учител. Сложните умения зависят от наличието на подходяща основа. Когато изграждащите я елементи липсват, ученето е бавно и мъчително. Отбелязването на успехи на ранен етап от този процес може да засили мотивацията.
4. Познанията стават невидими с опита. И накрая, ще разгледаме проклятието на познанието, или как експертността води до намаляващо осъзнаване на основата на собствения ни опит. Експертната интуиция, макар да е силна, често затруднява още повече усвояването на комплексни умения, тъй като компетентните изпълнители губят способността да обяснят как го постигат. За да поправим тази трудност, ще проучим група инструменти, с които да извличаме познанията, приемани за даденост от експертите.
Максимите от пета до осма глава са свързани с подобряване на упражнението:
5. Идеалното ниво на трудност. Напредъкът зависи от намирането на деликатното равновесие между упражнението, което е прекалено трудно, и упражнението, което е прекалено лесно. Ще разгледаме проучвания, показващи кога трудностите са желателни... както и кога не са. Ще се занимаем с парадокса на писателя – или защо най-добрите писатели като че ли страдат най-много от творческа криза. Ще проучим няколко инструмента за фино настройване на нивото на трудност при усилията за усъвършенстване – от прогресивно решаване на проблеми до създаване на цикъл на практика.
6. Умът не е мускул. Какво се подобрява, когато упражняваме дадено умение? Въпреки популярността си като аналогия, метафората, че умът е като мускул, е много неподходяща, както показват изследвания, провеждани повече от век. Проучвания върху пренасянето на знания ще ни помогнат да разберем кога засилването на една способност води до подобрено изпълнение на друга.
7. Между повторението и променливостта. Тук ще разгледаме развитието на уменията за импровизация на джаз музикантите. Как създават сложни изпълнения, без да се повтарят? За да отговорим на този въпрос, ще изследваме научните данни, показващи как променливостта при упражнението може да доведе до по-гъвкави умения.
8. Качеството произлиза от количеството. Геният е плодовит. В тази глава ще разгледаме проучвания, показващи, че в изненадващо голяма степен креативността е просто продуктивност. Създателите на най-доброто творчество почти винаги са тези, които създават най-богато творчество. Ще видим какво означава това във връзка със собствените ви усилия да оставите следа.
Максимите от девета до дванайсета се занимават с ролята на обратната връзка:
9. Опитът невинаги гарантира експертност. Опитът не прави майстора. Наистина, без подходящата обратна връзка упражнението често не ни прави много добри. В тази глава ще видим как да се учим в обстановка на несигурност. Ще направим сравнение между играчите на покер, които успяват да се усъвършенстват в една сложна игра въпреки големите промени на късмета, с по-типичните случаи, при които многогодишният професионален опит води до посредствени прогнози. Позовавайки се на тези различия, ще предложа начини да смекчим недружелюбната среда, в която се учим.
10. Упражнението трябва да има връзка с реалността. В тази глава ще се обърнем към уроците от най-трагичната авиационна катастрофа в историята. Онова, което научаваме в класната стая, има сложна връзка с това, което се практикува в професията. Истинското владеене на дадени умения изисква контакт с физическите и социални условия, в които ще се прилагат те.
11. Усъвършенстването не следва права линия. Често пъти, преди да станеш по-добър, трябва да станеш по-зле. В много дисциплини подхождаме, въоръжени с интуитивни възприятия, които нямат кой знае каква връзка с доказани научни теории. Напредъкът ни зависи и от това да изкореним погрешните представи, некомпетентността и грешките.
12. Страхът се разсейва с излагане. И накрая ще обърна внимание на притесненията, които често съпътстват научаването на нещо ново. Ще разгледаме изненадващата ефективност на терапията с излагане за преодоляването на страха и защо много от интуитивните стратегии, които развиваме за справяне с притесненията, не дават резултат. За да бъдеш майстор, се иска не само способност, но и смелост.
В заключението ще оставя научните изследвания и ще говоря за това как можете да интегрирате тези идеи на практика в живота си. Независимо дали се готвите за изпит, налага се да усвоите ново умение на работа или просто искате да станете по-добри в нещо, което ви е интересно, надявам се тези предложения да ви послужат като отправна точка за намиране на по-добра стратегия. За начало да се обърнем към науката за решаване на проблеми, като разгледаме историята на една главоблъсканица, чието решаване отнема триста и петдесет години."
Из книгата
Книги 
