Отвратителна София! Ноемврийски мъгли. И да искахме повече, пак не бихме могли. Една цяла вселена е изчезнала. Не! Тя е просто смалена до едно кафене. Вънка времето в локвите се стопило на мрак. И останало колкото да ти стисна ръка. И това е животът ми – две студени ръце. Всичко друго е опити да не мисля за теб... ... |
|
|
Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
|
|
Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич - "Европа в сепия", е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от умението да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го ... |
|
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
|
Омар Хайям е учен енциклопедист астроном, математик, философ, метафизик, лекар. За своето време е един от най-бележитите умове на Персия. Рубайят е книга за всемирната скръб на човека, за мъдростта на виното и на любовта, за бунта на духа и за опиянението от живота и радостта."Сърцето си с една надежда превържи. С приятел верен ти живота си свържи. Сто глинени глави сърце едно не струват. Сърце търси - сред този свят, гъмжащ с лъжи." Омар Хайям Книгата е част от поредицата Ars Poetica на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
|
Писан преди повече от четвърт век, романът "Остров Крим" е издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи. От тогава до наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра, като "1984" на Оруел, "Прекрасният нов свят" на Хъксли, "Ние" на Замятин. И не само това: за огромното мнозинство читатели "Остров Крим" продължава да звучи пророчески и е култова книга на въплътената утопия - особено днес, когато от картографски (Крим е полуостров) проблемът се превърна в геополитически. ... |
|
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
|
|
Творбата на Антоан дьо Сент-Екзюпери Цитадела има формата на роман, но събитийността в него е само канава, върху която са изложени всички негови възгледи за човешкото битие, житейски, етически и естетически. В него говори синът на голям владетел, научен и приел наученото и наследеното от баща си. Мястото на действието е африканската пустиня, където авторът е прекарал много време, наблюдавайки живота там. Целият текст звучи библейски, но за разлика от Библията е изпълнен с всякакви битови подробности и реплики, които приобщават читателя към живота във всекидневието. Може да бъде приет като съчетание между роман и ... |
