Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, което търси да се самоизрази, без да се съобразява с нищо друго - понякога дори с формата. Все едно на какво бяха посветени неговите стихотворения - на революцията и на очакваните светли дни или на собствената му участ, — те бяха винаги "лични", "интимни", говореха само за онова, което бе действителния му живот. Ако ги проследим хронологически, бихме написали без затруднения ... |
|
|
Отвратителна София! Ноемврийски мъгли. И да искахме повече, пак не бихме могли. Една цяла вселена е изчезнала. Не! Тя е просто смалена до едно кафене. Вънка времето в локвите се стопило на мрак. И останало колкото да ти стисна ръка. И това е животът ми – две студени ръце. Всичко друго е опити да не мисля за теб... ... |
|
|
Лирика, драми, поеми ... "Преводът на поезия е сложно, високоотговорно, изискващо и талант, и ерудиция изкуство, което изпълнява важни функции в живота на всяка нация. Той едновременно е и просветителство, и средство за естетическо възпитание, и акт на гражданско съпричастие, и творчество в собствения смисъл на думата, и фактор, ускоряващ развитието на стиха на възприемащата литература. Преводаческото дело на Гео Милев блестящо съчетава всички тези функции и това го прави едно от най-забележителните явления в българската култура на XX век."Петър Велчев ... |
|
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
|
|
Последната великолепна есеистична книга на хърватската писателка Дубравка Угрешич - "Европа в сепия", е истинска находка за всеки сериозен читател заради удоволствието от общуването с умен, забавен и щедър събеседник по въпроси, които живо го интересуват. Дори да е чел другите есеистични книги на тази авторка и да познава нейния стил, той отново ще бъде изненадан от умението да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да ги анализира винаги от неочаквана гледна точка, да въвлича читателя във вълнуващо пътешествие, да контактува с него с една естествена диалогичност, да му се доверява и да го ... |
|
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
|
Омар Хайям е учен енциклопедист астроном, математик, философ, метафизик, лекар. За своето време е един от най-бележитите умове на Персия. Рубайят е книга за всемирната скръб на човека, за мъдростта на виното и на любовта, за бунта на духа и за опиянението от живота и радостта."Сърцето си с една надежда превържи. С приятел верен ти живота си свържи. Сто глинени глави сърце едно не струват. Сърце търси - сред този свят, гъмжащ с лъжи." Омар Хайям Книгата е част от поредицата Ars Poetica на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
|
Писан преди повече от четвърт век, романът "Остров Крим" е издаден за първи път в САЩ, където през 1980 г. авторът му е принуден да се установи. От тогава до наши дни произведението се смята за един от шедьоврите на антиутопията и се нарежда до такива образци на жанра, като "1984" на Оруел, "Прекрасният нов свят" на Хъксли, "Ние" на Замятин. И не само това: за огромното мнозинство читатели "Остров Крим" продължава да звучи пророчески и е култова книга на въплътената утопия - особено днес, когато от картографски (Крим е полуостров) проблемът се превърна в геополитически. ... |
|
|
В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид). В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за ... |
|
|
Биньо Иванов е един от най-причудливите български поети, който не може да бъде поставен в което и да е литературно течение, тенденция или поколение. Ударният му стих има зашеметяваща сила – той прекършва езика и неговите конвенции и налага собствен порядък, в който непрекъснато се усеща една екзистенциална празнота на битието. Няма теми, няма разказ, няма образи, в поезията на Биньо Иванов сякаш и въздух няма. Тя е едно особено безвъздушно пространство, в което предметите и чувствата се стопяват и анихилират. Невъзможно е днес някой да пише поезия на български, без да е влизал в това пространство – поезията на Биньо ... |
