Най-новото православно богословие е насочено срещу едностранчивия интелектуализъм, но не е против обръщането към интелекта като такъв. То се стреми да се върне към начина на мислене на светите отци, чиято насоченост към опита и към познаваемото в опита е толкова безспорна, колкото е безспорно тяхното високо интелектуално равнище, както и стремежът им да опишат опита на християнската вяра. Книгата "Въведение в съвременното православно богословие" е предизвикателство за всяко богословие, което е отделено от църковния, литургичния и мистичен опит и духовност, привнесени в жертва на науката и нейната методология. ... |
|
|
Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич. "Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и ... |
|
|
"Протойерей д-р Радован Бигович (1959 - 2012) остави дълбока следа в историята на съвременната богословска мисъл и църковния живот. Той е една от онези достойни личности, които се отличават с богословска харизма и с визия за това, как Църквата трябва да съществува в съвременното общество. Цялото му богословско творчество, преподавателската дейност и пастирското му служене са живо свидетелство за чудесното съчетание на еклисиологичното мислене и социалната чувствителност, което е залог за критичния и творчески диалог на Църквата с обществото, на богословието с науката и културата. Неговите текстове са образец за живо, ... |
|
|
Тази книга със сигурност заслужава радушно посрещане. Тя запълва определена празнота относно Библията, която, за съжаление, съществува в православната библейска херменевтика. Епископ Дмитрий последователно разкрива насоките или обхвата на Писанието, към което се е придържала Църквата през вековете. Първата цел на неговия коментар е църковна и пастирска: облекчаването на "непосредствената среща на човечеството с откритата истина". Този мотив придава на коментара свежо, съвременно качество: убедителност и неотложност, прямост и достъпност. ... |
|
|
Изследвания върху личността и Църквата ... Българският читател държи в ръцете си може би най-важното (във всеки случай, най-цитираното, най-коментираното, най-разискваното и сигурно най-дискутираното) съчинение на православната богословска мисъл от втората половина на ХХ в. Макар да е съставено от писани по различен повод и в различно време отделни студии, то отдавна битува в тази своя цялост, която сега се поднася и на български език. Неговият автор, от дълги години Пергамски митрополит на Константинополската патриаршия (роден през 1931 г., професор по догматическо богословие в Солун и по систематическо богословие в ... |
|
|
Книгата на известния гръцки богослов Г. Мандзаридис, озаглавена "Паламика" обхваща трудове, посветени на личността и учението на Св. Григорий Палама. Първата глава е посветена на самата личност на църковния учител, наричан "светилник на Православието" заради важността и значението на неговото дело и учение. Втората глава изяснява учението на св. Григорий Палама за божествените енергии, а третата детайлно анализира отношенията между понятията "Бог" и "история" в мисълта на светеца. Св. Григорий Палама, като се основава на позициите на големите отци на Църквата, привнася към словото ... |
|
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
|
"Авторът прие предизвикателството да извърши едно изследване на средновековен църковен дебат, който е съвсем слабо изучен не просто в наш български, но и в световен академичен контекст. Трудът е безспорно приносен в поне три области. Първата и най-несъмнената - областта на медиевистичната историко-културна наука, в която за пръв път у нас (и сред само още неколцина автори в света) е изследван дебатът. Втората и фундаментално приносна област е тази на еклисиологията. Брилянтно и задълбочено анализиране на фундамента на различието между Православието и Католицизма в осмислянето на Църквата, нейния йерархичен строеж и ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
Книгата представлява сборник основоположни статии от съвременния американски православен подвижник йеромонах Серафим (Роуз), предшествани от негов животопис."Земният живот на йеромонах Серафим - това е една светоносна история на личен духовен подвиг, на страдание и борба, които завършват пред славния Божий престол в царството Небесно. Думите на отец Серафим отекват в душите на съвременните хора, защото той пише от болката на сърцето си, преживяна в мрака на лутането преди да намери Христа. Той също като нас е бил възпитаван в атмосферата на нихилизъм, материализъм и лъжехуманизъм, които все по-безпощадно и яростно ... |
|
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
|
Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература."Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които ... |
