Беседи върху богословието на Свети Силуан Атонски и старец Софроний. ... "Пътят към сърцето е сборник с беседи, изнесени от архим. Захария в България през 2007 и 2008 г. Включени са и други негови текстове по темата. Архим. Захария, роден през 1943 г. в Кипър, е духовно чедо в продължение на 27 г. на старец Софроний (Сахаров) и духовник в основания от стареца манастир "Се. Йоан Кръстител" в Есекс, Великобритания. Изучавал е богословие в Православния богословски институт "Се. Сергии" в Париж и Богословския факултет на Солунския университет, където получава и докторска степен. Тема на сборника са ... |
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
Книгата представлява сборник основоположни статии от съвременния американски православен подвижник йеромонах Серафим (Роуз), предшествани от негов животопис."Земният живот на йеромонах Серафим - това е една светоносна история на личен духовен подвиг, на страдание и борба, които завършват пред славния Божий престол в царството Небесно. Думите на отец Серафим отекват в душите на съвременните хора, защото той пише от болката на сърцето си, преживяна в мрака на лутането преди да намери Христа. Той също като нас е бил възпитаван в атмосферата на нихилизъм, материализъм и лъжехуманизъм, които все по-безпощадно и яростно ... |
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, ... |
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
Беседи върху Десетте Божии заповеди. "Любовта се познава по делата. Да любиш някого само на думи, без дела на любов, е все едно да си въобразяваш, че храниш гладния, като му показваш картини, дето са нарисувани вкусни ястия, и че обличаш голия с празните си обещания, които никога не мислиш да изпълниш. Св. Йоан Богослов затова е казал: "Чеда мои нека любим не с думи или с език, а с дела и истина!" (1 Иоан 3:18). Любовта се доказва с жертвите, които се правят за нея. Ако истински обичаш някого, ти си готов много жертви да направиш за него, та дори и живота си да му поднесеш. Тъй се доказва и любовта към ... |
|
В днешно време все по-широко и безпрепятствено в обществото ни се разпространяват различни окултни, езотерични и дори открито сатанински теории и практики. При липсата на правилен духовен мироглед, основан на светоевангелското и светоотеческо учение, хора от всякакви обществени групи са изложени на реалната опасност да станат жертви на лукавия и човеконенавистнически свят на злите духове. Предложените в настоящото издание статии на приснопаметния богослов, духовен писател и поет архимандрит Серафим (Алексиев) "Спиритизъм, духовидство, врачуване" и нейното допълнение "Здрава и болна мистика" ни ... |
|
Книгата изобилства с ценни наставления върху молитвата, трудолюбиво събрани от светоотеческите творения. С присъщата си скромност архимандрит Серафим предоставя на св. отци честта да бъдат учители, а сам с радост се нарежда в редицата на техните ученици. Но в назидателните разсъждения на автора и в ярките примери, които той съумява да предаде леко и достъпно, не остава скрит и собственият му богат духовен опит. Книгата е незаменимо ръководство за всеки православен християнин, търсещ живата връзка с Бога чрез молитвено общение с Него. ... |
|
В днешния груб век на материална култура, когато всички са се надъхали с омраза към всички, когато светът се огъва под напъна на собствените си развихрени страсти, има ли смисъл да се говори за гордостта и смирението? Има ли кой да слуша? Има ли кой да разбира? Не са ли словата на евангелската премъдрост в пълен разрез със светските разбирания? Гордостта се цени днес от модерното човечество като най-силен импулс за личния прогрес и националния възход. Човек без самолюбие, общество без съзнание за чест и достойнство и народ без национална гордост се смятат за осъдени на потъпкване и изчезване. При такава настроеност кой ще ... |