Неврозата като шанс за съзряване, възприятието на времето в психоанализата и аналитично ориентираната психология, психозите и литературата, езическото, старозаветното и новозаветното в модерния човек са само част от интригуващите теми в книгата на проф. Владета Йеротич. "Човекът е както душевно същество, така и "homo religiosus" - едно отворено за светостта, търсещо Бога създание. Има психолози и психотерапевти, които, прехласнати от богатството и безграничността на човешката душевност, губят от поглед самата му душа, онова, което се намира отвъд душевните прояви и е самият реален корен на душата и ... |
|
Книгата е събрала опита на сръбския психотерапевт и православен мислител Владета Йеротич, изяснен по достъпен начин в отговорите му на многобройни въпроси, отправени към него в писмен вид или на срещи дискусии. В нея ще разпознаете и собствените си терзания и размишления, свързани с личностните ни кризи и проблемни отношения, въпроси, касаещи националната и религиозна идентичност в съвременните условия; ще откриете утеха и просветление в моменти на отчаяние при сблъсъка с тежките житейски въпроси като болестта или смъртта. С удивление ще надникнете в пластовете на човешката същност - как езическият и старозаветният човек ... |
|
Сборникът под заглавие "Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога" е четвъртото заглавие под авторството на Митрополит Антоний Сурожки в каталога на издателство "Омофор" след книгите "Началото на молитвата", "Бракът като подвижничество" и "Молитвата и животът". Преводът от руски на новата книга е на Евгения Николчева, а редактор е Венета Дякова. Изданието съдържа беседи на митрополит Антоний Сурожки (1914 - 2003), изнесени пред негови енориаши в Лондон в периода септември - декември 1994 г. Беседите са посветени на светото Кръщение и на нашите вътрешни основания, с ... |
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
Пето преработено и допълнено издание. ... "Библията отговаря на въпроса защо е създаден светът, защо е създаден човекът, защо е написана самата тя. На въпроса как отговаря науката, знанието, човешкият разум. Тези два въпроса са от различни полета на знанието. Единият е от полето на духовното знание, а другият - на емпиричното. Днес техните отговори, вместо да се допълват в съвместимост и единодействие, са в трагично противопоставяне. Дори Еклисиаст проплаква, че намирането им е тежко занятие, което Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в него (1:13). Смесването на тези полета на знание, липсата на ... |
|
Възникналият уточняващ спор за епиклезата на Фераро-Флорентинския събор разкрива дълбинни пластове на различия в сакраменталното осмисляне на Евхаристията и самото претворяване на светите Дарове в Източната и Западната средновековна християнска традиция. Фундаментален се оказва тъкмо проблемът за есхатологията, който е свързан с начина на възприемане на реалността и тайнственото претворяване (превръщане) на Даровете, заедно с времето (момента) и извършителя на това тайнство. Двете традиции сблъскват не просто две различни практики, а две богословски светотайнствени парадигми, отразяващи два типа съзнание за тайнствата, ... |
|
Ярослав Пеликан и пътят на историка към Църквата. Изследването на Теодор Аврамов се обръща към един от най-известните и добри църковни историци в англоезичния свят, а и изобщо. Ярослав Пеликан, чийто приноси са добре известни на занимаващите се с историята на християнството, е забележителен приемник на тази школа, защото като не-емигрант, но син на емигранти, е един от малкото, които успяват да поемат и оценят на изключително задълбочено ниво казаното и написаното от емигрантите богослови, като го прилага без да го повтаря. Тъй като, от една страна, самият той израства заедно с нея, а от друга - е външен на нея, ... |
|
Архимандрит Софроний (Сахаров) - велик подвижник на XX век, богослов на нетварната Светлина и вече прославен светия на Православната църква (от Вселенската патриаршия през 2019 г.), е добре познат на читателя с книгите си Свети Силуан Атонски, Ще видим Бога както си е, За молитвата и др. Настоящият сборник съдържа част от кореспонденцията му с Дейвид Балфур, англичанин и римокатолически монах, който приема православието през 1932 г. В жертвената си готовност да помогне на своя събрат, измъчван от рационалистични недоумения в търсенето на истинското богопознание, отец Софроний е принуден да разкрие пътя на своето огнено ... |
|
Беседи върху богословието на Свети Силуан Атонски и старец Софроний. ... "Пътят към сърцето е сборник с беседи, изнесени от архим. Захария в България през 2007 и 2008 г. Включени са и други негови текстове по темата. Архим. Захария, роден през 1943 г. в Кипър, е духовно чедо в продължение на 27 г. на старец Софроний (Сахаров) и духовник в основания от стареца манастир "Се. Йоан Кръстител" в Есекс, Великобритания. Изучавал е богословие в Православния богословски институт "Се. Сергии" в Париж и Богословския факултет на Солунския университет, където получава и докторска степен. Тема на сборника са ... |
|
Настоящият сборник статии още със самото си заглавие ни предразполага, радва и обнадеждава - въпреки трудните времена, в които живеем. Авторът, г-н Георги Тодоров, е утвърден църковен писател, православен историк, апологет и мислител. Неговите текстове се докосват до различни области на обществения живот, културата, изкуствата, историческото наследство. Те са често смели и полемични, но дори и онези, които не биха се съгласили с всичко в тях, не могат да отрекат, че подходът е винаги добросъвестен, доводите - убедителни, познанията - задълбочени. Тези статии ни представят както мисловния път извървян от автора, така и ... |
|
Книгата на известния гръцки богослов Г. Мандзаридис, озаглавена "Паламика" обхваща трудове, посветени на личността и учението на Св. Григорий Палама. Първата глава е посветена на самата личност на църковния учител, наричан "светилник на Православието" заради важността и значението на неговото дело и учение. Втората глава изяснява учението на св. Григорий Палама за божествените енергии, а третата детайлно анализира отношенията между понятията "Бог" и "история" в мисълта на светеца. Св. Григорий Палама, като се основава на позициите на големите отци на Църквата, привнася към словото ... |
|
"Не умирам, аз влизам в живота" – това са думи на Тереза от Лизио в едно от нейните последни писма. Те изразяват вярата, която й вдъхва живот по време на нейната дълга и мъчителна болест. Последните разговори с нейните сестри ни разказват какви са били тези пет месеца от страдания, преобразени от една безкрайна и същевременно проста надежда. Самата Тереза ни говори: показва ни как страда, обича и умира една светица. Една предана светица, която не се бои да обича семейството си и своите сестри. Една удивително влюбена в Бога и героична светица, чието послание, пълно с реализъм и оптимизъм, е способно да увлече ... |