Нови 20 истории."Софияписецът... Вместителят на спомените... Архиварят на изгубения град... Фланиращият софиянец... или сладкодумният повелител на отломките, който не спира да върви из нашия град, да витае около кооперации и входове, да се заговаря с излизащи от тях хора, да се изкачва по непознати стълбища, с рентгеновите си очи и с камерата на телефона си да съзира местата, на които са живели големите ни и значими личности, повечето от които днес са забравени. Техните имена не само са забравени. Те са потулени. Те са насилствено изтрити от нашата памет. Забравата за тях беше наложена, натрапена, а паметта за тях - ... |
|
|
Една вечер към края на 30 -те години в бар на границата между Илинойс и Айова преподавателят по физика Джон Винсънт Атанасов достига до идеите, които ще му помогнат да създаде първия цифров електронен компютър и да даде началото на информационната революция. Титлата създател на компютъра не може да бъде присъдена само на един учен. Затова и тази книга не е само за Атанасов. От цитираните в нея свидетелства и съдебни решения обаче става ясно, че без неговия пренос историята на компютрите нямаше да е същата и вероятно дигиталната ера щеше да се забави значително. Джон Атанасов, Клифърд Бери, Алън Тюринг, Томи Флауърс, ... |
|
|
Смехотерапия за дълъг живот от проф. Сотир Марчев. "За една минута смях, Господ два дни живот дава" е казал народът. А професор Сотир Марчев събира най-смешните медицински вицове, с които след като се посмее, човек може да научи и нещичко за себе си. Любимите ми медицински вицове е книга, която, ще ви накара да се надсмеете над болестите и състоянието си, ще ви помогне да сте здрави! Според проф. Марчев, медицината ни е натрупала доказателства, че смехът удължава животът, а оптимистите и позитивните хора по-рядко боледуват и по-бързо оздравяват. Дълголетниците може да се различават по много неща, но всички ... |
|
|
Още 20 истории."Различна е Незабравена София от предишните две книги на Тони Николов за софийските потайности. Издигната е на ново ниво, където художественото въздействие върху читателя е по-масирано, по-мощно, детайлите са подбирани с хирургическа точност, наративът е все така целеустремен, но неговото рало потъва по-надълбоко в нелечимите български рани. Иначе схемата на историите е позната - в един дъждовен или есенен, или зимен ден нашият разказвач-следовател се разхожда из улиците на любимия си град и се вслушва в техните придихания, започва да описва онази амалгама от видимо и невидимо, от спомени, асоциации, ... |
|
|
Тази книга събира някои от най-значимите страници, написани от Ориана Фалачи по темата за правата на жените, за равенството между половете, за това да бъдеш жена в бурните години на XX век. В своята невероятна журналистическа кариера Фалачи се е срещала с личности, които са се превърнали в икони за поколения. В годините, когато жените в Европа все още са се борели за правото си да гласуват, да бъдат съдии, за правото на развод, италианската публицистка интервюира звезди като Коко Шанел, Ингрид Тулин, Мери Куант, Кейт Милет, политици и световни лидери като Голда Меир и Индира Ганди. Мислите на всички тях за ролята на ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
"Яна Борисова е един от най-значителните съвременни български драматурзи. През последните двайсет години тя създаде театрални пиеси, които се играят по сцените на България, Европа и по целия свят. Талантът ѝ провокира нова вълна в българската драматургия. Успя да възпита и да отгледа различна театрална публика. Текстовете ѝ са дълбоки, лични, докосващи, изящни. Те разказват за всичко онова, което ни е неудобно да споделяме, но силно ни вълнува. Езикът ѝ не наранява, а лекува. Отговаря на сложни въпроси. Дава надежда, че не сме сами. Наричат Яна Борисова "световен автор" заради умението &# ... |
|
|
"Всеки път, когато чета Здравка Евтимова, се замислям за силата, която притежават нейните женски персонажи, за това колко непримирими са те, колко наситено земни са, като същевременно създават впечатление и за неземност." Кели Луче, писател и редактор на литературното списание Electric Literature (САЩ) "Красотата, както знаем, се появява навсякъде, особено там, където никой не я очаква, и с упоритост, ирония и милост героите на Здравка Евтимова не се предават на отвращението, а се борят с него. Уникална възможност да прочетете нещо прекрасно." Габриеле Отавиани, Convenzionali (Италия) "Здравка ... |
|
|
Героинята в романа на Исабел Алиенде, "Виолета" (2022), е първото момиче от шестте деца на известна и заможна фамилия. Идва на бял свят през 1920 г., когато ехото от Първата световна война още не е отзвучало, а испанският грип стига до бреговете на нейната родина в Южна Америка. Прозорливият баща на семейството успява да преодолее тази криза, за да се сблъска с Голямата депресия, която разклаща необратимо устоите на безметежната буржоазна изисканост. Семейството на Виолета губи всичко и е принудено да се оттегли в отдалечен и див район на страната. Сто години по-късно, в писмо до любим човек, в последните си ... |
|
|
"По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса - обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, ... |
