"Рене Карабаш е като рок звезда, но в литературата." Йоана Мирчева, GO GUIDE "Думите ѝ удрят като жилави камшици, след които остава парене по кожата." Кристина Димитрова, Webcafe "Ако човек просто я слуша или чете, тя сякаш е на нашата земя от много по-отдавна." Петра Денчева, ELLE "Шумна и тиха, заземена и летяща." Тина Философова, IMPRESSIO "Рене Карабаш превзе световната сцена с романа си Остайница." Мирослав Майер, FORBES ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
"Пет реда вятър" е името на новата ми книга, в която словесният пейзаж копира природата. Танка е "кратка", петстишна традиционна твърда форма на поезията. Отпада метриката и не е задължителна, както прочее вече и при хайку. Но въпреки това мисля, не бива да е "обрасла с думи", образно казано. Мога ли да нарека Танка "миг избягал от хайку" за да доизкажа още? В този ред на мисли последните два реда обобщаващи ли си или са поанта? Тук подхождат ли сезонните думи? Мисля на глас. Питам се, питам ви. И в същия момент опипвам тъканта на сътворението на Танка. Това е изящна поезия, нали?& ... |
|
|
Аненски, Бунин, Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел да ... |
|
|
"Такава е душата на човека. Да мобилизира човешки души и горчивини, и копнежи, и да ги мята като стрели към недостижимата, свръхчовешка висота." Никос Казандзакис "Тази неиздавана творба на Казандзакис събира в себе си емблематичните за неговото творчество духовни и литературни търсения." Сабин Одрери, La Croix ... |
|
|
"Държите в ръцете си пълно и нередактирано издание на най-успешните исторически романи в последните 20 години. Задругата бе абсолютният бестселър и оглави класациите в годината, в която излезе - 2019 г. А Заветът - през 2020 г. Оттогава и двата романа са непрекъснато в Топ 10. Отзивите са многобройни и позитивни, книгите се четат на един дъх, възпалват националното самочувствие, и връщат вярата, че е добро да се родиш българин... Историята на Задругата ще ви отнесе във вълнуващия свят на тайната организация на Иван Шишман, съществувал по време на цялото турско робство и помогнала на народа да оцелее. И също - да ... |
|
|
"Ако някой е забравил как да плаче, се е научил наново при унищожаването на Дрезден", казва по повод съюзническите бомбардировки на града от 13 и 14 февруари 1945 г. германският романист Герхард Хауптман. А Кърт Вонегът, жив свидетел на огнения ад като военнопленник в града, пише в романа "Кланица-5": "Дрезден сега бе като повърхността на Луната - само камънак". Апокалипсисът в Дрезден е най-кръвопролитното единично събитие в европейската история. До сто хиляди души, а може би и повече, са били убити за няколко часа, голяма част от които са изгорени живи. При бомбардировката е сринат до ... |
|
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
|
Светът става все по-чудат. Сборникът с разкази на нобелистката Олга Токарчук ни разпилява из диплите на времето и пространството, за да ни върне обратно в себе си. Тези десет изненадващи и непредвидими истории освежават възприятията ни и обръщат погледа ни навътре. Чудатите разкази на Токарчук смесват елементи от гротеската, ужаса, антиутопията с класическия разказ за крехкото съществуване на човека тук и сега; вадят на показ дълбоки терзания и страхове. И накрая, парадоксално, се чувстваме едновременно умиротворени и изпълнени с неспокойство. Гладни за още. На какво се дължи усещането за чудатост - на света или на ... |
|
|
Лейси Столц е по следите на сериен убиец, а основният заподозрян e действащ съдия. В Таен свидетел Столц разследва корумпиран магистрат, който приема милиони в подкупи от мафията. Три години по-късно, наближаваща четиресет и изморена от работата си в Комисията по съдийска етика във Флорида, тя решава, че е готова за промяна. Но тъкмо тогава среща загадъчната Джери Кросби, която се страхува за живота си и се представя под различни псевдоними. Бащата на Джери е убит преди 20 години, но извършителят не е разкрит. Тя обаче подозира кой е той и не е спирала да го следи. Открила е и още негови жертви. Но едно е да имаш ... |
|
|
В книгата са събрани 12 балади на немския поет, сред които "Горски цар", "Коринтската невеста", "Легенда за подковата", "Сватбена песен" и други. Горски цар Кой с коня си вихрен препуска в нощта? Това е бащата с дете до гръдта. Притиснал сина си към топлия скут, над него той бди и го пази от студ. – Какво ти е, чедо, защо се боиш? – Там дебне ни Горския цар, татко, виж! Корона е сложил, опашка развял... – Не се плаши, сине, мъгла си видял. – Детенце прекрасно, ръката си дай! Очакват ни чудни игри в моя край. Брегът ми с красиви цветя е богат, а майка ми шие ти златен халат. – О, ... |
|
|
Двама тийнейджъри от Кипър, единият от турски, а другият от гръцки произход, се срещат в таверна на острова, която считат за свой дом. Любовта между Дефне и Костас разцъфва под гирлянди от чесън и люти чушки, висящи от почернелите греди в механата. Смокиня, израснала в центъра ѝ през кухина на покрива, бди над техните тайни, но щастливи срещи. Дървото посреща войната, която изпепелява столицата, и вижда как младите влюбени изчезват. Десетилетия по-късно Костас се завръща там като ботаник, търсещ местни видове, но всъщност Дефне. Двамата, чиято любов е все още жива, взимат изрезка от смокинята преди да заминат заедно ... |
