"Плашилото" е роман за хора, преживели и осъзнали горчивите уроци на живота, но и за тези, които тепърва ще ги учат. Представена е типичната българска семейна сага, каквато много от нас са изпитали на гърба си и са я "скътали в гънките на душите си", както сполучливо се изразява авторката. Дали историите са истински, изстрадани лично или са чути и майсторски пресътворени, това читателят ще реши сам. Но авторката се осмелява да ни разкаже тази семейна история съвсем неподправено, искрено, от сърце. Така че да я съпреживеем, да се замислим, да извлечем поуки. И може би да станем малко по-добри. Книгата е ... |
|
Житейската етика, която Монтен издига в своя цел, е и естетика - изкуството да се живее красиво. Улавянето на момента става начин да си в света - скромен, естествен, просто и напълно човешки. Абсолютно и почти божествено е умението да проявиш себе си в своята природна същност. Ние се стремим да бъдем нещо друго, не желаейки да вникнем в себе си, и излизаме извън собствените си граници, без да знаем на какво всъщност сме способни. Няма защо да се качваме на кокили, защото и на кокили трябва да ходим със собствените си крака. Даже и на най-високите земни тронове седим на собствения си задник. Най-прекрасен е животът на ... |
|
От бойните полета на гражданската война в Англия и Ирландия до една мистерия, изгубена в горите на Северна Америка, пред нас се разкрива едно удивително приключение, свързано с опасностите на религиозния фанатизъм. Ришарт Дафид се присъединява към Армията от нов тип на Оливър Кромъел и насилието, което тя води след себе си. Но могат ли неговите убеждения да преживеят зверствата по време на Английската гражданска война и кампанията на Парламента в Ирландия? Призован от бившия си командир да се отправи на пътешествие до Америка в търсене на изчезнала група уелски пуритани, той първо трябва да оцелее при пътуването, а след ... |
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
Какво се крие зад невероятните спортни постижения. ... "Не помня друга книга, която да ме е омагьосала, образовала и провокирала колкото Спортният ген. Епстийн завинаги променя начина, по който гледаме на елитните спортисти и техните постижения." Малкълм Гладуел "Ярък, жив и предизвикващ размисъл текст, който представя науката по разбираем за редовите почитатели на спорта начин." Бони Форд, ESPN "Повечето изследователи и писатели твърде неохотно зачекват въпроса за генетичните предпоставки, понеже се страхуват от плаващите пясъци на расовите и етническите стереотипи. На Епстийн му прави чест, ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
"Победа 1946" разказва историята на малко момче, подмамено от агент на службите за сигурност да издаде местоположението на баща си, който се укрива от съветската власт. Когато детето се качва в новата лъскава кола, която паркира на улицата до него, дотолкова се увлича в своята игра, че забравя да пази семейната тайна, която му е поверена. Момчето е погълнато от един нов тайнствен и интересен свят, но много скоро се оказва с разбити илюзии и мечти. Болезненото чувство за предателство е усилено от въздействащия контраст, който авторът умело използва. Читателят остава с усещането, че гледа кратък, напрегнат черно- ... |
|
44 жени разказват своите истински истории. Ти си на 16 и първата ти любов току-що е приключила трагично. Ти си на 27 и се радваш на стабилен партньор/ка, но не бързаш да вдигаш сватба. Ти си на 32 и имаш добра професия с високи доходи, смяташ, че бракът е отживелица, но не пропускаш сватбите на приятелките си. Ти си на 37 и си една от приятелките, която днес ще се жени. Ти си на 40 и си убедена, че си изтървала всички влакове. Ти си на 43 и имаш два брака зад гърба си, сега копнееш само за спокойствие. Ти си на 57 и подготвяш сватбата на дъщеря си. Ти си на 64 и понякога отиваш до гардероба, за да зърнеш булчинската си ... |
|
Интелектуалец от културните среди на Загреб предизвиква уволнението си, за да търси лична свобода. Напуска градския живот и цяло лято пази остров от пожари. Компания му правят куче и магаре. В съзнанието на читателя се разгръща поетично бягство от хората и пробуждащо се пътуване към себе си. ... |
|
Историята в романа се случва във време, когато в света надделяват омразата и насилието и когато съдбите на потисниците и жертвите се преплитат. По време на трагичните исторически обрати в Словения в последните месеци на Втората световна война и в годините след нея се разказват историите на хора, които са насилници, жертви или и двете. Да запазиш достойнството си и от всичко това да излезеш цял и непокварен, дали е възможно? Може ли любовта във време на война, когато и човечеството, и моралът на човешкия избор са поставени на изпитание, да оцелее? Или любовта е жертва на войната, която необратимо маркира и променя хората? ... |
|
"Моторни песни" - емблемата на Вапцаровото творчество - често погрешно се идентифицира с лириката му като цяло. В нея не влизат важни негови текстове, като "Пролет" ("Пролет моя, моя бяла пролет"), "Ще строим завод", "Не бойте се, деца", "Доклад", "История", "Кино", "Антени" и много други. Книгата обаче наистина е представителна за творчеството му. Тя включва двадесет стихотворения, групирани в четири цикъла: "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни", "Песни за една страна". От пръв ... |
|
Аржентина през февруари 1950 година. Утвърденият и широкоизвестен вече бандонеонист Хуан Кошич се завръща в родното си място, след като го е напуснал преди петнайсет години. С него са съпругата му и малката им дъщеря. Без да разкрива самоличността си, той се появява в управлявания в продължение на повече от четирийсет години от майка му пансион в колония Буен Респиро - едно изгубено сред пампасите селище. За Хуан Кошич мечтаното завръщане има само една цел - да ѝ докаже, че е успял в отричаното от нея призвание, заради което е настъпила раздялата им. Появилият се в потъналото в недоимък село забогатял, елегантен и ... |