"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
Обсебващ роман, разказан от най-мрачния разказвач... ... Разказвачът на тази книга не е друг, а Смъртта. Действието се развива в Германия през тъмните дни на Третия райх, а главният герой е малката Лизел, крадецът на книги. Това е нейната история и историята на обитателите на нейната улица, когато бомбите започнат да падат. Това е разказ за: едно момиче; известен брой думи; един акордеонист; няколко фанатични германци; един еврейски юмручен боец; и много кражби. Нещо много важно. Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти. ... |
|
Цветан Тодоров, роден в България през 1939 г., живее и работи във Франция от 1963 г. Виден теоретик на литературата и историк на идеите. Автор на повече от трийсет книги, преведени на много езици. През последните 20 години осмисля наследството на хуманизма и неговото място в ценностната система на нашето време. ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... "Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът." Херман Хесе ... |
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
"Наистина прекарах голяма част от живота си в работа за разрушаване на собствените си илюзии, както и тези на човечеството." Психоанализата е политика. Политика за освобождаване от онова, което поробва: Аза, другия, света. Политическите режими винаги са го знаели. Животът и творчеството на австрийския лекар, психиатър и психолог Зигмунд Фройд (1856-1939) свидетелстват за това. Тогава трябва ли да се изгори Фройд и да се сложи край на психоанализата? От "Тълкуване на сънищата" до "Мойсей и монотеизмът" Фройдовата мисъл продължава вече повече от век да разбунва духовете. Известните френски ... |
|
Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Валон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата "Молиер". Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през ... |
|
"Палав и планктон" е шеметен купон - в буквалния и в преносния смисъл. Романът започва и свършва с веселба и танци. На първата сбирка Майора - обичаен герой на Виан, се запознава с хубавата Заза и решава да се ожени за нея. За целта се налага да издири нейния вуйчо и настойник. Това ни отвежда в едно ведомство, където бюрократичното ежедневие е абсурдно и смехотворно до краен предел. Нещата се уреждат - и следва нов купон, още по-вихрен от първия. Изобилие от забавни случки, ситуации и герои, описани в безподобната словесна и образна изобретателност на Виан и с неистовия му хумор. В краткия си живот, Борис ... |
|
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
Жил е парижки журналист, лековат и безотговорен, човек на живота и любител на удоволствията. Най-неочаквано обаче изпада в криза и стига до депресия, която все повече се задълбочава. В опит да си възвърне вътрешния покой той заминава за родния си провинциален град, където среща Натали - красива, умна, интересна, съпруга на местен големец. И помежду им искрата пламва. Франсоаз Саган (1935-2004) е една от иконите на съвременната литература, прави невероятен бум с първата си творба “Добър ден, тъга“, която мигновено взривява книжния пазар и се превръща в мегаселър по цял свят. Дори в САЩ, където интересът традиционно се ... |
|
"Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си. Замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че историите в това томче ще бъдат като продължение на "Двамата господа от Брюксел"... Всички живеем по два живота - единият фактически, другият - въображаем. Това ще бъде и темата на книгата: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот. Бруно и Ян ми напомнят също, че тези разкази говорят за любов. За мен това е толкова естествено, че дори не си ... |