Без цензура. ... "Социализмът, който може да бъде отнесен към семейството на религиозните вярвания, притежава същия онзи неопределен характер, присъщ за догмите, още недостигнали тържеството си. Неговите доктрини се изменят от ден на ден и стават все по-неопределени и по-плаващи. Та за да съгласувам формулираните от неговите създатели принципи с новите и категорично противоречащи им факти, ми се наложи да свърша един труд, аналогичен с този на теолозите, опитващи се да поставят Библията в хармония с разума." Гюстав Льобон Гюстав Льобон (1841 - 1931) е френски доктор по медицина, антрополог, социолог и ... |
|
"В началото беше Ковид". Може би това ще е първата ви мисъл, когато започнете да четете книгата. Матиас Десмет прави безпощаден анализ на абсурдния характер на много от решенията и действията, които се прилагаха в по-голямата част от света по време на пандемията. Само че книгата не е изобличителен трактат за погрешните и вредни за обществото мерки, с които властите се опитваха да се справят с пандемията. Става дума за много по-дълбок, фундаментален проблем. Кризата с Ковид-19 е просто последният ярък и тревожен симптом на друга, по-коварна и сякаш невидима болест, която разяжда човечеството от дълго време. ... |
|
Финландците от години оглавяват класацията на Световния доклад на щастието за най-щастливи хора в света. Една от причините за това е специалното отношение, което северната страна има към образованието и възпитанието. В книгата Как да отгледаме най-щастливите деца на света детският психиатър Кайя Пуура дава практични съвети по най-важните проблеми, свързани с родителството. Тази книга е насочена към родители както на бебета и малки деца, така и на ученици. Налагането на ограничения и навици, справянето с детските емоции и с емоциите и конфликтите на самите родители, преодоляването на тежки събития и кризи, проблемите в ... |
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
Хората вечно правят опити да разгадаят какво е живот. Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят топлина, дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и температура се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика. На каква обаче структура би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че социално време може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). Време е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. ... |
|
"Необходимо е да сте прочели този сборник, и то в неговата цялост, за да усетите, че в него се води един и същ дебат, който, дори и да изглежда остарял, се признава за дебата на просвещението. Тъй като има една област, в която самата зора закъснява: онази, която минава през предразсъдъка, от който психопатологията не се отървава, и стига до измамната очевидност, с която Азът се титулува, като парадира със своето съществуване. Мракът минава там за обект и процъфтява от мракобесието, в което намира своите ценности. Не е изненадваща тогава съпротивата към Фройдовото откритие - термин, който тук се разширява с една ... |
|
"През зимни замъци, села, манастири, градове, празници, кухни, спални, площади, игри, войни и какво ли още не Цочо Бояджиев продължава да гради пътя на нетривиалността. Опрян на огромен куп източници и рафинирана методология, той изследва другостта в без друго другата ни епоха на т.нар. Средновековие. Зимата е за човека от тогавашна Западна Европа - проблематично време, травматичен сюжет. Тя е не само природен феномен, но и символ, изискващ разчитане. Зимата е интервалът на прокъсаност на битието, проходът между световете на живите и мъртвите. Тя е тежка метафора на неосветените части на света и на човешкото ... |
|
Един различен поглед към аутизма. Аутизмът не е болест, а различен начин на изява на уникалната ни човешка същност, смята д-р Бари Призант, който вече 50 години работи с хора от аутистичния спектър и техните близки. Терапиите при аутизма обикновено се фокусират върху това да се елиминират определени симптоми като: трудности в социалното общуване, проблеми в комуникацията, сензорни затруднения и натрапчиво поведение. Вместо да контролираме и ограничаваме това поведение обаче, д-р Призант съветва да се фокусираме върху развиването на способностите и уменията на хората от аутистичния спектър. Според него поведението им не ... |
|
Защо война? на Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е съставена от разменените между тях две писма под формата на публичен дебат върху правото и силата, войната и мира, национализма и културата. С нея те не печелят Нобелова награда за мир, нито пък възпират човечеството от война. Тя всъщност е разочарование за Айнщайн и носи неудовлетвореност на Фройд. В продължение на деветдесет години е един от най-критикуваните текстове на убедения психоаналитик. Защо тогава тази книга продължава да се преиздава на всички езици и остава във фокуса на разгорещени дебати и до днес, свързани с новите парадигми на афективния обрат? Какво ... |
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
Густав Льобон е лекар, антрополог и социален психолог, автор на над четиридесет произведения с огромен успех за времето си. Възловата му творба Психология на тълпите бележи началото на социалната психология и е първата, поставила и разгърнала въпроса за проявленията на масите, развихрили се впоследствие през целия XX век. Издавана и преиздавана до ден днешен в целия свят, тя е удивително актуална и сега, разкривайки способите за манипулация на човешките множества и как политиците могат да въздействат и да насочват мислите и чувствата. ... |
|
В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния ... |