Речи към немската нация

Речи към немската нация Йохан Готлиб Фихте Времетраене: 1:12 мин.

"Фихте е единственият от почти всички големи философи, който произлиза от най-дълбоките народни недра. Личните му качества и исторически условия го издигат до ректор на първия университет в пруската столица Берлин, за да го върнат в немската земя след смъртта му като санитар доброволец във войните срещу общоевропейската, макар и предимно френска империя на Наполеон Бонапарт. Наред със спекулативната дарба, у него изригва furor teutonicus, немската ярост, завещана от Верцингенторикс и Лутер, за да го нареди сред героите на духа, служещи за пример в поредица немски опити за световно господство.

С характерното пренебрегване на историческия контекст и при обичайната идеологическа злоупотреба с авторитети Фихте лесно бива поставян сред "духовните бащи на фашизма" и "враговете на отвореното общество". Затова разглеждането му както откъм тогавашната, така и откъм днешната идеологическа конюнктура бързо го причислява сред политически некоректните и го прави ако не по-незабележим, то по-неспоменаван в сравнение със съкласиците, заклеймяван и забраняван заради антисемитски изяви, откровен национализъм и проповеди за културно и стопански самодостатъчна държава. В голяма степен това се дължи на Речи към немската нация, исторически най-влиятелното му произведение.

Все по-рядкото му издаване и превеждане е напълно в духа на гузното пренаписване на историята с опит за забрава и отказ от нейната реалност, в която делото на Фихте е сред най-ярките теоретически изяви на идеята за еднородна и еднонародна държава, противопоставяща се на наднационални империи."
Димитър Денков

Книгата е част от колекцията Тезаурус на издателство Изток - Запад.

Йохан Готлиб Фихте (1762 - 1814) е германски философ. Заедно с Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг и Георг Вилхелм Фридрих Хегел е един от тримата големи представители на класическия немски идеализъм. Философията му се концентрира около понятията за самосъзнанието, субекта и свободата, както и около въпросите за обосноваването и систематичността във философията. Наред с това, той е припознаван и като един от бащите на немския национализъм.

Йохан Готлиб Фихте е баща на философа Имануел Херман Фихте. Роден в Раменау, Саксония, в семейство на бедни родители. Заради изключителните си таланти получава спонсорството на местен благородник и посещава прочутата гимназия Пфорта. През 1780 година посещава университета в Йена като студент по теология.

Ентусиазиран от Кантовите Критики, Фихте влиза контакт с Имануел Кант и взема решение да продължи неговото дело. Първото му философско съчинение, Опит за критика на всяко откровение, е публикувано (по неизвестни причини) анонимно (1792 г.) и толкова се доближава като стил и съдържание до Кантовите съчинения, че много читатели приемат, че това е ново произведение на самия Кант. Разкриването на самоличността на автора донася на Фихте широка известност в общността на учените.

За пръв път Фихте изнася пред публиката по-обща и цялостна формулировка на философията си през 1794 и 1795 г. с двете кратки съчинения Относно понятието за наукоучение и Основа на цялото наукоучение. Както сочи думата наукоучение (Wissenschaftslehre), тук той се опитва да изложи най-фундаменталния принцип, който прави възможно всяко теоретично и практическо отношение към света. За Фихте тези работи са само предварителни, като истинска разработка на цялостната система предстои след тях. През следващите години до смъртта си, Фихте прави многобройни преформулировки на своята философия като не успява да достигне до напълно задоволителен за самия себе си вариант. Той също така публикува редица съчинения, разработващи различни области от философията (особено практическата философия, 1796 - 1798 г.) според принципите на наукоучението.

За Фихте собствено философските занимания винаги са били неразривно свързани с активната причастност към важните събития на деня. През 1799 г. той публично се конфронтира с Фридрих Якоби, който го обвинява в атеизъм и нихилизъм. Тази конфронтация остава в немската интелектуална история като т.нар. спор за атеизма (Atheismus-Streit). През 1807 - 1808 г., по време на френската окупация, Фихте изнася в Берлин прословутите си Речи към германската нация, дали му името на един от бащите на зараждащия се немски национализъм. Той също така взема дейно участие в разработването на плана за Берлински университет, като след основаването му става първият декан на Философския факултет и първия избран ректор.

По време на освободителните войни срещу Наполеон, Фихте е доброволец-санитар, при което се разболява от тиф и умира на 29 януари 1814 г.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Речи към немската нация откъм биографията и основните произведения на Фихте (Димитър Денков)
Предговор
Из една разработка върху Макиавели като писател и места от неговите писания
Първа реч: Предварителни бележки и общ преглед
Втора реч: За същността на новото възпитание изобщо
Трета реч: Продължение на описанието на новото възпитание
Четвърта реч: Основната разлика между немския народ и останалите народи от германско потекло
Пета реч: Следствия от изложените различия
Шеста реч: Изложение на немските основни черти в историята
Седма реч: Още по-дълбоко схващане за изначалността и немскостта на един народ
Осма реч: Що е народ във висшия смисъл на думата и що е любов към отечеството?
Девета реч: В коя налична в действителността точка трябва да започне новото национално възпитание на немците
Десета реч: Към по-точното определение на немското национално възпитание
Единадесета реч: Кому да се възложи изпълнението на този образователен план
Дванадесета реч: Относно средствата да се запазим до постигането на основната ни цел
Тринадесета реч: Продължение на започнатото наблюдение
Четиринадесета реч: Обобщение на цялото