От автора на "Какавидите" и "Денят на трифидите". ... Да имаш въображаем приятел е нещо обичайно, когато си малко дете. Но Матю не е малък. Той е на единайсет, а и измисленият му другар е доста необичаен. Защо, иска да знае Чоки, денонощието се състои от 24, а не от 32 часа? Защо съществуват два пола вместо един? Защо Матю не реши домашното си по математика, като използва двоичната бройна система? Когато въпросите стават прекалено сложни и объркващи, родителите на Матю започват да изпадат в паника. Ами ако Чоки не е продукт на въображението му, а нещо съвсем различно? Кой е Чоки? И какво може да иска ... |
|
От автора на "Денят на трифидите" и "Чоки". ... "Какавидите" ни показва едно плашещо, но напълно възможно бъдеще, в което познатият свят е унищожен от ядрена война, а малкото оцелели хора живеят в постоянен страх от генетични мутации. Дейвид, главният герой в книгата, е роден в общност на религиозни фанатици, които ненавиждат всяко отклонение от "Божествения модел". Противоестествените растения и животни се унищожават под съпровода на химни, а мутиралите хора (които вече не се считат за човешки същества) са преследвани и убивани със същия релегиозен плам... освен ако не успеят да ... |
|
На кръстопътя между миналото и бъдещето, между силата да запазиш себе си и слабостта да обичаш, стои тя, молитвата на сърцето: Остани! В ръцете ви са четири любовни истории за силни характери, различни една от друга, но еднакви в онова, което ги свързва - любовта. Тай и Луси се питат обичаме ли човека до себе си толкова силно, че да му простим всяка грешка от миналото? Майк и Ейнджъл се изправят пред предизвикателството да се борят за любовта си, когато всичко около тях крещи, че е невъзможна. Роб и Кехия се срещат накрай света, само за да разберат, че вкъщи означава в сърцето. А Джесика научава от Роналд, че трябва ... |
|
Бъди невероятен, бъди ярък, бъди неповторим. Запознай се с Фламинго; свеж, уверен и безкрайно великолепен. Нужно е само да разроши пера и всички погледи се обръщат към него. Не е нужно да му казваш да бъде себе си; той винаги е - шумен, горделив и не просто един от множеството. Последвай примера му и той ще ти покаже как да стигнеш до върха. ... |
|
Разходи се из улицата на позитивността заедно с Еднорога и изпълни живота си със слънце, дъги и блясък. Хюга? Това го владее. Предпазливост? Той винаги живее за момента. Разчистване? Той не обича в живота му да има излишни неща. И дори когато гривата му е разчорлена, той знае, че вътрешно е красив. Той разпръсква блясък навсякъде с едно движение на опашката. ... |
|
Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
|
Сборник с есета и писма на Алберт Айнщайн. ... В края на най-тежката икономическа криза в съвременната история и в навечерието на най-голямата катастрофа, сполетявала човечеството, през 1934 г. Алберт Айнщайн отправя зов за мир, солидарност и обединение. Първото издание на книгата "Как виждам света" се появява само година, след като великият учен е напуснал своята родина, за да спаси живота си от режима на Хитлер. Айнщайн е потресен от жестокостта на нацистите, но дори те не успяват да сломят неговата огромна вяра в човешкия род и в това, че той рано или късно ще открие начин да живее в мир. Големият физик и ... |
|
Хумористични разкази и новели. ... "Моят личен приятел Княз Димитри Глож ме удостои с титлата "Независим херцог". Оказа се, че тази напълно заслужена от мен титла, не ми я дава съвсем безкористно. Поиска да му помогна да издаде настоящите литературни шедьоври. Напомних му, че благородниците се занимават с езда, с лов и с интриги, а не с писане на книги. Обясних му, че така не се пише. Но той беше непреклонен. Накрая се съгласих при условие, че книгата му нито ще я чета, нито ще я препоръчвам. И като истински академик възложих всичко на моите сътрудници." Академик Димитър Клисурски, Независим херцог ... |
|
Още афоризми и анекдоти. ... "Защо никой не ме разбира и въпреки това всеки ме харесва?""Питате ме дали имам бележник, в който да записвам великите си идеи... Та аз имам само една такава.""Попълването на данъчна декларация е по-трудно от теорията на относителността.""Безсмислено е да продължаваш да правиш едно и също нещо и да очакваш други резултати.""Животът е огромен гоблен. Индивидът е само една незначителна нишка в необятна, свръхестествена картина.""Когато съдя за една теория, аз се питам дали ако бях Бог, щях да подредя света по този начин."" ... |
|
Ако капитан Ники Хийт от нюйоркската полиция се държи така, сякаш е видяла призрак насреща ѝ, това съвсем не е случайно. Майка ѝ, смятана цели седемнадесет години за мъртва, се появява изневиделица. На пръв поглед единствената причина за завръщането на Синтия Хийт е да предупреди дъщеря си, че първоначалната заплаха, накарала я да се укрие, сега е по-голяма от всякога. Този път опасността не грози само Синтия. Докато Ники все повече се доближава до истината, мистериозна фигура от престъпния свят с прозвище Змея започва да я преследва по най-жесток начин. Каква е тайната на Синтия? Какво би накарало една ... |
|
Лятото на 1911 г. бившият киевски следовател Платон Чечел разрешава деликатен проблем в Полтава. Но видни личности от околията го ангажират с още една история - не криминална, а мистична. Добитъкът измира по странен начин, а млада собственичка на имение е обвинена в магьосничество. Какви тайни се крият зад всичко това? Неизбежна ли е кървавата разплата? Има ли вещици в блатистата местност? Да открие истината за Платон е въпрос не само на професионализъм. Следователят в киевската полиция Платон Чечел разкрива кой е извършил поредица от особено жестоки убийства на няколко млади момичета. Оказва се Полина, дъщерята на княз ... |
|
"Не е напълно ясно защо някои рози оцеляват, а други не. Може да вземем резници от едно и също растение, да ги забучим един до друг в земята, да растат в същата почва, да получават еднакво количество вода и хранителни вещества и слънцето да ги огрява еднакво. Въпреки това едното растение избуява нагоре и ражда цветове още на втората година, докато другото се изметва настрани и малките му ялови клончета не дават цвят преди шестата година. Нямам представа защо е така. Виждам два напълно различни индивида и понеже съм мекушав по характер, сърце не ми дава да изтръгна недъгавия стрък. А и опитът показва, че точно той ... |