Запознайте се с бабата на Бен. Тя е баба като по учебник: има бяла коса; има изкуствено чене; държи в ръкава си използвани носни кърпички. Освен това е... световноизвестен крадец на скъпоценности!"Бен се пулеше към баба си, застанала, цялата в черно, пред бижутерския магазин. – Бен - настоя тя. - Защо ме следиш? – Аз само... аз... - Бен беше толкова шокиран, че не можеше да състави изречение. – Е, за каквото и да си дошъл, за нула време ще докараш полицията подире ни. Най-добре да изчезваме. Качвай се бързо..." Из книгата "В този литературен бисер Уолямс съчетава качествен хумор с емоционално послание.& ... |
|
Знаем си ги героите на писателя Рьоне Госини и на художника Жан-Жак Семпе - току си разменят по някой тупаник. Така е и в тази книжка. В нея вали сняг, празнува се Великден, родителите на Никола купуват хладилник и голямо огледало за хола. И все стават разни щуротии. Но така си е с Никола: нали всичко за него е "адски щуро"! Не пропускайте ведрия хумор, който лъха от страниците на книжката, той със сигурност ще подобри настроението Ви! ... |
|
Награда на издателство "Edebe" за най-добра юношеска книга за 2013 г. ... Родителите на Теса са продали семейната къща и са твърде заети със собствените си дела, така че това лято Теса ще бъде заточена в мрачното старинно жилище на своите баба и прабаба в Мадрид. Но изглежда не само двете старици живеят тук - през нощта някакво тайнствено зелено създание се изправя край леглото ѝ, а после изчезва. Теса решава да проучи миналото на това плашещо място и открива, че през годините нещо е причинило огромна болка на всеки обитател в този дом, когато дон Балтасар де Гарсиерерос става жертва на ужасяващо убийство. ... |
|
Майкъл се оказва изхвърлен от вълните на брега на малък безлюден остров в Тихия океан. Без вода, без храна, съвсем сам и още ненавършил дванайсет години, той просто се свива на пясъка, готов да умре. На сутринта обаче намира до главата си риба, плодове и купа, пълна с вода. Явно не е сам..."Повече от година мама и татко ме търсили. Никой не искал да им помогне - никой не вярвал, че може да съм още жив. Никакъв шанс, казвали им. Дори и татко приел, че съм мъртъв, призна си по-късно той. Но не и мама. За нея нямало съмнение, че съм жив, трябвало да съм жив. Просто го усещала в сърцето си. Затова тръгнали да обикалят ... |
|
Красиви приказки за лека нощ. ... Със своите весели и симпатични герои тази книга със сигурност ще се превърне в семеен любимец. Приказките в нея са предназначени както за самостоятелно четене, така и за съвместни занимания с децата, които още не могат да четат. Покажете на детето началната страница на всяка приказка. Насърчете го по илюстрацията и заглавието да се досети за какво се разказва в приказката. ... |
|
Индианска легенда, разказана и илюстрирана от Пол Гобъл. ... Една бизонова крава отива към извора, за да пие вода. Млад индиански ловец я забелязва и поставя стрела на тетивата на лъка си. Когато обаче пак поглежда към бизонката, за да се прицели, той вижда красива жена, наведена над водата. Тя е изпратена при него от Бизоновия народ, защото ловецът има добро сърце и винаги отдава почит на бизоните за даровете, които те носят на неговото племе. Младежът обиква красавицата от пръв поглед. Те се женят и имат син, Момчето Теленце, ала хората от племето на ловеца тормозят майката и детето. Те я наричат "жена без ... |
|
"Ян вдигна очи нагоре - ярко грееха звездите. А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите - хората седяха пред екраните и гледаха Голдън шоуто... Значи виждат и него... Той, малкият Ян, в момента влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати. От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето - пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка - не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество? Тя ще е тази, която прави коледните чудеса. Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глави към небето?" Из книгата ... |
|
Ще се отплати ли рибката на рибаря, за неговата добрината? Ще изпълни ли всички желания? Една интересна история с поука, която трябва да прочетеш. Приказката е подходяща за деца от 4 до 8 годинки. Ако четете приказки на детето, тогава книжката е подходяща и за по-малки деца. Една народна приказка за рибка, старец, баба и желания. Колко алчна може да бъде една баба? И колко лесно може да загуби всичко. Художник: Стоян Кораков. Поредицата Приказки с игри включва над 20 заглавия на български и класически приказки, както и авторски приказки. В края на всяка книжка има 2-4 страници с игри - лабиринти, съединяване на точки, ... |
|
Приказките и анекдотите за Хитър Петър са сред най-ценното в съкровищницата на българския фолклор. Според изследователите те са възникнали преди близо петстотин години. Неизвестни шегобийци ги разказвали и преразказвали безброй пъти. Така, обработени от народния гений, те станали кратки и остроумни, смешни и поучителни. В някой от тях се появява образът на източния хитрец Настрадин Ходжа. Първата книжка с анекдоти за Хитър Петър излиза през 1873 година. В този сборник са събрани най-хубавите приказки и анекдоти за Хитър Петър. Те са написани на жив български език и са съобразени с учебната програма в българското училище. ... |
|
"Сърце" е роман, написан под формата на дневник. Малкият Енрико всеки ден описва многобройните смешни и трогателни, а понякога тъжни и страшни преживявания на своите съученици. Душевната чистота и пламенното родолюбие на малките италианчета отдавна са ги превърнали в любими герои и на българските деца. Едмондо де Амичис завършва "Военната академия" в Торино. След успеха на първите си книги напуска армията и се отдава на журналистическа и литературна кариера. Романът "Сърце" (1886), заедно с "Пинокио" (1883) на Карло Колоди, са двете най-популярни италиански книги за деца. ... |
|
Мери Попинз се завръща при децата на семейство Банкс, за да ги поведе към нови вълшебни приключения. Заедно летят на захарни кончета, спускат се сред обитателите на морското дъно, танцуват с любимите си герои от приказките... Потопете се в приказната поредица за вълшебната гувернантка. ... |
|
Художник: Виктор Паунов. ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |