Бизоновата жена

Индианска легенда, разказана и илюстрирана от Пол Гобъл. Една бизонова крава отива към извора, за да пие вода. Млад индиански ловец я забелязва и поставя стрела на тетивата на лъка си. Когато обаче пак поглежда към бизонката, за да се прицели, той вижда красива жена, наведена над водата. Тя е изпратена при него от Бизоновия народ, защото ловецът има добро сърце и винаги отдава почит на бизоните за даровете, които те носят на неговото племе.
Младежът обиква красавицата от пръв поглед. Те се женят и имат син, Момчето Теленце, ала хората от племето на ловеца тормозят майката и детето. Те я наричат "жена без семейство" - но грешат, защото нейните роднини бродят в безчетни стада из равнините и даряват телата си, за да имат Човешките същества храна. Без да каже дума, тя си тръгва, двамата с Момчето Теленце отново се преобразяват в бизони и се завръщат при своя четириног народ. Потънал в скръб, ловецът поема след тях и не се поколебава да отиде при бизоните, за да докаже любовта си, като се присъедини към съпругата и сина си.

Легендата, която преразказва тук Пол Гобъл, идва от племената, обитаващи Големите северноамерикански равнини. Тя разкрива родството между хора и животни, а също и преобразяващата сила на любовта. Изпълнените с жизненост картини на индианци, бизони, небеса, хълмове и цветя обогатяват представите ни по онзи неповторим начин, който е донесъл на Гобъл световна известност.

Пол Гобъл открива магията на природата още като дете. Оттогава са и първите му опити в рисуването, окуражавани от майката на момчето. Тя му чете книгите на Ърнест Ситън и Арчибалд Билейни, по-известен с индианското име Сивата Сова. Пол е силно заинтригуван от коренните жители на Северна Америка, техния традиционен бит и светоглед. Когато попада на творби за живота на знаменития лечител и прорицател на сиуксите Черния Елен, интересът му към индианците се превръща в любов за цял живот.
През 1959 г. Гобъл пътува до САЩ. Там гостува на няколко племена, участва в индиански празненства, посещава музеи и исторически места. През 1969 г. излиза първата му книга "Разказът на Червения Ястреб за последната битка на Къстър". В нея Пол Гобъл представя своя неповторим стил на илюстриране, както и таланта си на разказвач. Всеки детайл от нарисуваните цветя, птици, индиански облекла и предмети е верен на природния или културно-исторически оригинал. Следват още редица творби, които утвърждават името му едновременно като новатор и пазител на старинни истории, предания и умения.
През 1977 г. Гобъл окончателно се премества в САЩ. Ритуално осиновен от правнука на известния сиукски вожд Червения Облак, той получава името Малкия Гръм. Детските му интереси го отвеждат далече - и в пряк, и в преносен смисъл. Книгите му получават признанието на милиони читатели; те му донасят "Кейлдкот Медал" и други престижни награди, а преди всичко - обичта и възхитата на малки и големи. Индианците смятат Пол Гобъл за човек със специална дарба, който чрез магията на словото и майсторството на картините си разкрива красотата на природата, на старите легенди и традиции по един вълшебен, но и разбираем за всички начин. Днес той живее със съпругата си Джанет в Рапид Сити, близо до свещените за много племена Черни хълмове в щата Южна Дакота.

"Творбите на Пол Гобъл са прекрасно съчетание на автентични модели и съвременно художествено майсторство."
Ню Йорк Таймс

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com