Романът Чуждо лице (1964) е едно от най-известните и характерни за творчеството на Кобо Абе произведения, актуално и днес, 60 години след издаването си, защото разглежда темата за отчуждението на човека в безмилостните условия на високоразвитото индустриално общество. Тази класика на следвоенната японска литература описва странна физическа трансформация, която разкрива двуличието на света, в който живеем. Разказвачът е учен, деформиран при лабораторна злополука, в която губи лицето си и заедно с него - връзката си с другите хора. Дори съпругата му е отвратена от него. Единственият му път обратно към света е да създаде ... |
|
|
Роман за голямата любов на последния персийски шах. Европа, 1944 година. Старият континент е раздиран от най-страшната в историята война, загиват милиони, градове биват сринати със земята. В тези ужасни времена едно момиче расте и се образова в недокосната от войната страна, едно момиче, подготвяно от своите родители да се влее в елита на стара Персия, неусетно се сдобива с изумителната красота на потомка на две раси. Сорая Есфандиари - Бахтиари, дъщеря на персийски аристократ и дипломат. Иран, 1948 година. Младият и красив шах, прясно разведен поради изневери, не си губи времето, а сменя метреса след метреса. Но ... |
|
|
Романът Братя Карамазови е един от най-ярките в творчеството на Фьодор Достоевски. В него характерната за Достоевски тема за страданието и просветлението е особено мащабно застъпена, а образите, които великият майстор е изваял с перото си, са се превърнали в емблематични за всяко поколение."Начевам животоописанието на героя мой, Алексей Фьодорович Карамазов, малко смутен. От какво именно: от това, че макар да наричам Алесей Фьодорович свой герой, все пак добре си давам сметка, че той съвсем не е голям човек, и поради това предвиждам редица неизбежни въпроси като: какво толкова забележително има у вашия Алексей ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
Закуска за шампиони описва свят, в който хората са се превърнали в роботи, управлявани от проводниците в главата си и химикалите, които поглъщат. Най-голямата пандемия са идеите, с които се заразяват като чума, а имунитет срещу налудността няма. Този свят не е фантастичен. Този свят е нашият свят. В подобна атмосфера самият Вонегът се превръща в протагонист на собствения си роман и се среща със своя емблематичен герой - пропадналия писател на научна фантастика Килгор Траут. Истината, която прозира зад измислицата, е толкова болезнена, че ако до последната страница на Закуска за шампиони не полудеете, то поне ще сте ... |
|
|
Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България."В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване - такъв, какъвто го е преживяла през 2017 - 2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво - в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво - в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му. Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
Тезей (1946) е сред късните творби на Андре Жид. Плод на дълъг размисъл - повече от две десетилетия, тази притча е своеобразното литературно-философско завещание на писателя. Зад ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се провижда друг разказ - този за етапите в човешкия живот и себепознанието. Думите, произнесени от Тезей след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях", са и равносметката на самия автор. Така Тезей се явява митът, който Жид избира, за да изрази заключителната мисъл, до която е достигнал: човешкият Аз добива завършеност именно в сътвореното, което ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Съставител: Гита Голдберг. ... В тази книга са събрани знаменити речи, произнесени от изключителни личности, които промениха света, създадоха нови държави и философски школи и превърнаха милиони хора в свои последователи: Исус Христос, Сократ, Лев Толстой, Шарл де Гол, Джордж Вашингтон, Йосиф Сталин, Индира Ганди, Нелсън Мандела, Ернесто Че Гевара, Уинстън Чърчил, Стив Джобс и много други. Сред тях има гениални учени, велики военачалници и революционери, талантливи писатели, политици и бизнесмени. Освен всичко друго, те са и велики оратори, а техните слова са достояние на хората по целия свят. В книгата са обяснени ... |
|
|
"След Пикасо - само Господ!" Дора Маар Париж, 1935 г. В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите &# ... |
|
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
