Монографията "Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство" изчерпателно разглежда забележителното изкуството на Първото българско царство. Научният труд на професор Никола Мавродинов съдържа 350 илюстрации на репродукции, схеми и архитектурни планове. За автора Професор Никола Мавродинов (1904 - 1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура. Завършва история и археология в Лиеж, Белгия през 1928 г. В периода от 1931 - 1934 е асистент в Народния музей в София, където по-късно става и уредник (1934 - ... |
|
|
От фолк към етно джаз и уърлд мюзик. ... Към края на ХХ век в света протичаше (и продължава) глобален процес на културна интеграция, в който - слава Богу! - винаги надменният Запад, родил по думите на Цветан Тодоров западната ксенофилия, най-сетне долови големия ресурсен потенциал на Изтока. И го включи в своя културен, производствен и търговски интерес, обхождайки в търсене на "суровинни източници" огромната територия от Сибир до Антиподите и от Гибралтар до японските острови. Изтокът от своя страна съзря възможност за своята културна идентификация и откликна с готовност на творческото предизвикателство. ... |
|
|
Радко Василев Радков е роден на 31 януари 1940 г. в гр. Търново. Отраснал в гр. Габрово, откъдето е семейството му. Започва да пише стихове на 7 годишна възраст. Завършил е Духовна семинария през 1959 г. в Черепиш и Класическа филология в Софийския Университет „Климент Охридски” през 1967 г. Работил е като редактор в издателство „Народна култура" (1966 -1972), като аспирант в Института по балканистика и като преподавател по класически езици във Великотърновския университет. Основател и главен драматург на Старинен театър. Един от най-талантливите български поети и драматурзи – автор на многобройни поеми (лирика и ... |
|
|
"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
|
Този текст, богато илюстриран с външен архитектурен образ, вътрешно пространство и мебели за него, представлява европоцентрична сравнителна история (от Древността до XX в.) и опит за теория на интериора. Книгата застъпва схващането, че актуалното познание предполага осъзнаване на вече постигнатото. С оглед на това тя е предназначена за архитекти, студенти по архитектура и за всички, които искат да опознаят стиловите епохи в интериора. ... |
|
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
|
Незабравими сред музикантството ни остават само големите личности. ... Руслан Райчев е сред най-значимите, свещенодействащи на диригентския пулт фигури от едно забележително поколение, оставило незаличима следа в националната ни музикална култура през втората половина на отминалия ХХ век. Стремителният му диригентски път в българския оперен театър и на концертния подиум - в продължение на цели 60 години, е белязан със знака на пълното себеотдаване на съзидателната мисия: отново и отново да претвори шедьоврите на музикалната класика; отново и отново да извиси българското изпълнителско майсторство до върховете на ... |
|
|
"За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник." Валерия Велева В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката - мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората. Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, ... |
|
|
"Яна Борисова е един от най-значителните съвременни български драматурзи. През последните двайсет години тя създаде театрални пиеси, които се играят по сцените на България, Европа и по целия свят. Талантът ѝ провокира нова вълна в българската драматургия. Успя да възпита и да отгледа различна театрална публика. Текстовете ѝ са дълбоки, лични, докосващи, изящни. Те разказват за всичко онова, което ни е неудобно да споделяме, но силно ни вълнува. Езикът ѝ не наранява, а лекува. Отговаря на сложни въпроси. Дава надежда, че не сме сами. Наричат Яна Борисова "световен автор" заради умението &# ... |
|
|
"Златният век на българската опера" е история на успеха. Разказва за прочути артисти от Софийската опера - българи, които в аскетичното тоталитарно време пеят с огромен и траен успех в "Ла Скала" в Милано, Виенската и Метрополитън опера, в "Ковънт Гардън", Берлинската и Парижката опера. Феноменално поколение, създало легендата за "българската оперна школа", свързало завинаги името на България със световното оперно изкуство. Проф. Боянка Арнаудова, повече от две десетилетия драматург на Националния театър за опера и балет в София, е свидетел на техния възход и триумф, има лични ... |
|
|
Това е най-прочутият, най-цитираният, най-използваният текст на Бенямин - един от най-забележителните европейски интелектуалци на XX в. Писан е по време на принудителното изгнание в Париж на бягащия от нацисткия режим германски философ и представлява истински програмен текст в теорията на изкуството и философската естетика. Тук Бенямин показва как съвременните технологии, правейки възможно масовото възпроизвеждане на произведенията на изкуството, водят до разпад на аурата им - легендарна формулировка, от която тръгва пълната с главозамайващи ефекти история на понятието "аура". Днес то е централно в историята ... |
