Личностите са двигателите на човешката история. Без някои техни действия тя би имала съвършено различен ход. Без някои техни прояви тя не би била толкова величава. Едни са оставили трайна следа, пример за поколенията, а други са записали с кръв имената си, превръщайки се в символ на човешкото отрицание и омраза. Между всички тях обаче има нещо общо - те са творци на историята, добра или лоша, възхвалявана или заклеймявана. Четвъртият том на енциклопедията съдържа над 1200 политически портрета - от създателя на първата "световна" империя Саргон І до Путин, Тръмп, Меркел, настоящия български министър-председател ... |
|
|
"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: "Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!" Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие." Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ "Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга ... |
|
|
Последната издадена книга на автора "В сянката на две империи" се хареса като тематика на читателите и съвсем логично предизвика поредица от въпроси относно последващия период преди освобождението ни от турско робство. Д-р Румен Петков се впечатли от този интерес и реши да даде отговор на всичко това с издаването на нова книга, която вече не само разглежда руско-турските войни на територията на днешна България, но и възникването на българската революционна дейност като последица от тях. През описания период 1827-1875 г. българското население попада в полезрението на световната политика, като на него се гледа ... |
|
|
Защо се случи точно това, което не искахме. Можеше ли да се избегне катастрофата - политическа, икономическа, образователна, здравна...? В историята такива питания са забранени изначално. Случило се е това, което се е случило. Да, ама - не, тъй като т.нар. история винаги се пише от интелектуалната прислуга на победителите, отдалечена удобно от времето и живите свидетели и циментирана от апатичното безразличие на следващите поколения. Така получаваме манипулативни клишета, които легитимират удобна за управляващите версия на историята. "Революциите" се правят от силните на деня. Интерес от промяна на социалното ... |
|
|
Книгата е посветена на 15-месечните интензивни сражения на Източния фронт по време на Втората световна война - от края на Курската битка през август 1943 г. до навлизането на съветските войски в Източна Прусия. Сухопътната немска армия продължава да е силен и опасен противник със запазена боеспособност и възможности за стратегическа отбрана чрез гъвкави маневрени действия и контраудари. Вермахтът се ръководи от тезата на Манщайн: "Който иска да освобождава територии, да плаща с кръв". До края на 1944 г. Червената армия след ожесточени сражения освобождава Миус, Донбас, Украйна, Крим, Белорусия, части от Полша и ... |
|
|
Въпреки множеството исторически полемики за събитията след 1917 г., както и видните и днес резултати от революцията, можем да твърдим, че в океана от разнородни мнения по всички въпроси рядко се взема предвид гледната точка на победената страна, в случая - Руската монархия, нейните държавници, властимащи, изявени граждани, a и обикновените хора. Тази книга представлява фактологичен анализ на събитията преди, по време и след Руската революция от първо лице на директора на Охранката - тайната имперска полиция, чиято съдба в рамките на дни се променя коренно и неколкократно - от доверен служител на старата система, той се ... |
|
|
Спомени на генералите Жуков, Конев, Чуйков, Рокосовски и Лелюшенко. ... На 16 април 1945 г. след ожесточена артилерийска подготовка войските на 1-ви беларуски и 1-ви украински фронт минават в настъпление към столицата на фашистка Германия Берлин. В периода от 16 април до 2 май съветските войски пробиват немската отбрана и превземат града. Берлинското сражение става символ на колосалните загуби и тоталното разрушение, характерни за тази война. По своята ярост уличните боеве в немската столица не отстъпват на водените по-рано в Сталинград. За последните дни на хитлеристката столица подробно разказват онези, които овладяват ... |
|
|
Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал. Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на "хартленда", т.е. на евразийския континент и да възпира ... |
|
|
"Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар Освободител, бляскаво увенча тоя полет на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, безпримерно в историята на народите." Цар Борис III "Ако повдигнем въпроса за изменение на българската граница, ние несъмнено ще предизвикаме искания от страна на България против Гърция, които са много по-основателни, отколкото други подобни искания на Гърция спрямо България." Вячеслав Молотов "Кажете от какво имате нужда, за да станете ... |
|
|
Вацлав Клаус е роден през 1941 г. в Прага. Завършва Висшия икономически институт в Прага. От 1965 г. активно пише по въпросите на макроикономиката, икономическото равновесие, паричната политика, инфлацията и т.н. Бивш финансов министър на Чехословакия (1989), министър-председател на Чехия (1992), председател на долната камара на Чешкия парламент (1998), президент на Чешката република (от 2003 г. досега)."Европейският съюз (сега вече не говоря за Европа) може да оцелее като институция, само ако се откаже от представите на социалното инженерство (които поради това са чисто утопични) за изкуствено обединяване на ... |
|
|
Георги Владимиров разглежда един важен за съдбата на българите период - VІІ - ХІ век, когато в рамките на Старата Велика България нашите дунавски и волжки прадеди поемат самостоятелен исторически път. Те създават две нови държави Дунавска България и Волжка България. В техния духовен мир протичат процеси, които до голяма степен определят съдбата им. Авторът изяснява въпроса, че българите не са номадски народ, а са водили предимно уседнал живот; спира се обстойно на предизвикателствата, които се изправят пред тях, след като са се настанили в новите територии; разглежда развитието на културните процеси в двете държавни ... |
|
|
...Византия далеч не е била това, което я представят школските ни учебници! И причината за историческите напасти, които тя ни навличаше, се криеше предимно в това, че тя носеше една висока култура, която неотразимо въздействаше над нашия живот, но която ние не бяхме в състояние изцяло да възприемем, а едностранчивото ѝ усвояване разлагаше нашия живот със сила, на която нищо не можеше да противостои... Освен общия научен интерес следователно, който може да представя историята на Византия, за нас, българите, се явява и друг един още по-силен, тъй като тая история бе неразривно оплетена с нашата собствена и защото още ... |
