Битката за Берлин

Спомени на генералите Жуков, Конев, Чуйков, Рокосовски и Лелюшенко. На 16 април 1945 г. след ожесточена артилерийска подготовка войските на 1-ви беларуски и 1-ви украински фронт минават в настъпление към столицата на фашистка Германия Берлин. В периода от 16 април до 2 май съветските войски пробиват немската отбрана и превземат града. Берлинското сражение става символ на колосалните загуби и тоталното разрушение, характерни за тази война. По своята ярост уличните боеве в немската столица не отстъпват на водените по-рано в Сталинград.

За последните дни на хитлеристката столица подробно разказват онези, които овладяват с щурм "града крепост". Маршалите и генералите на съветската армия, участвали в Берлинската операция, възстановяват минута по минута хода на сражението, което предопределя историческите събития десетилетия напред.

Книгата е част от поредицата "Втора световна война" на издателство "Паритет".

"– След две седмици 1-ви беларуски фронт ще може да започне настъпление, 1-ви украински фронт, изглежда, също ще бъде готов в този срок. 2-ри беларуски фронт, според всички данни, ще се забави с окончателното ликвидиране на противника в района на Данциг и Гдиня до средата на април и няма да може да започне настъпление от Одер едновременно с 1-ви беларуски и 1-ви украински фронт.
– Е, какво да се прави, ще се наложи да се почне операцията, без да се чакат действията на фронта на Рокосовски - каза Й. В. Сталин. – Дори и той да закъснее с няколко дни, не е беда. Той отиде при бюрото си, разлисти купчина бумаги и извади някакво писмо.
– Ето, четете. Писмото беше от един от чуждестранните доброжелатели.

В него се съобщаваше за задкулисни преговори на хитлеристки агенти с официални представители на съюзниците, от които ставаше ясно, че немците предлагат на съюзниците да прекратят борбата срещу тях, ако те се съгласят на сепаративен мир при всякакви условия. В съобщението се казваше още, че съюзниците май били отклонили домогванията на немците. Но все пак не се изключвала възможността немците да отворят пътищата на съюзните войски към Берлин.
– Е, какво ще кажете за това? - попита Й. В. Сталин. И без да изчака отговор, отбеляза: – Мисля, че Рузвелт няма да наруши ялтенската договореност, но Чърчил... тоя е способен на всичко.

Той пак отиде при бюрото си, позвъни на Антонов и му нареди веднага да дойде. След петнадесет минути А. Антонов беше в кабинета на Върховния.
– Как вървят нещата при Рокосовски? А. И. Антонов докладва обстановката и хода на бойните действия в района на Данциг и Гдиня. След това Върховният се осведоми за състоянието на нещата при А. М. Василевски в района на Кьонигсберг. Алексей Инокентиевич докладва обстановката на 3-ти беларуски фронт. Й. В. Сталин мълчаливо му подаде писмото, което току-що бе показал на мен. А. И. Антонов каза:
– Това е още едно доказателство за задкулисните машинации, които се водят между хитлеристите и английските правителствени кръгове. Обръщайки се към А. И. Антонов, Върховният каза:
– Обадете се на Конев и му наредете на 1 април да се яви в Ставката с плана на операцията на 1-ви украински фронт, а тия два дни поработете с Жуков върху общия план.

На следващия ден А. И. Антонов ме запозна с проекта на стратегическия план на Берлинската операция, където изцяло бе включен планът за настъпление на 1-ви беларуски фронт. След внимателно проучване на плана на Берлинската операция, начертан от Ставката, стигнах до извода, че той е подготвен добре и отговаря напълно на създалата се през този отрязък от време оперативно стратегическа обстановка. На 31 март в Генщаба се яви командващият 1-ви украински фронт маршал И. С. Конев, който веднага се включи в разглеждането на общия план на Берлинската операция, а след това докладва и проектоплана за настъпление на войските на 1-ви украински фронт.

Беше решено настъплението към Берлин да започне на 16 април, без да се изчакват действията на 2-ри беларуски фронт, който според всички уточнени разчети можеше да започне настъпление от Одер не по-рано от 20 април. В Ставката през нощта срещу 2 април Върховният подписа директива до 1-ви беларуски фронт за подготовка и провеждане на операция с цел превземане на Берлин и указание за 12 - 15 дни да се излезе на Елба.

Бе решено главният удар да се нанесе от кюстринския плацдарм от силите на четири общовойскови и две танкови армии. Предвиждаше се двете танкови армии да влязат в сражение след пробив на отбраната на противника в обход на Берлин от север и североизток. За 2-ри ешелон на фронта (3-та армия на генерал-полковник А. В. Горбатова) бе планирано да влезе в действие също на главното направление.

Върховният главнокомандващ подписа проектодирективата до 1-ви украински фронт във връзка с изменението на разграничителната линия и указание фронтът да бъде готов за обръщане на танковите армии от юг към Берлин едва на 2 април след внасяне на необходимите поправки. Тази директива до 1-ви украински фронт разпореждаше:
- да се разгроми групировката на противника в района на Котбус и южно от Берлин;
- да се изолират главните сили на група армии "Център" от берлинската групировка и така да се осигури от юг ударът на 1-ви беларуски фронт;
- за не повече от 10 - 12 дни да се излезе на рубежа Беелиц - Витенберг и по-нататък по река Елба до Дрезден;
- главният удар на фронта да се нанесе в направление Шпремберг;
- 3-та и 4-та гвардейски танкови армии да се задействат след пробив в направление на главния удар.

Във връзка с това, че 2-ри беларуски фронт все още водеше напрегнати бойни действия срещу немските войски в районите югоизточно от Данциг и северно от Гдиня, Ставката на Върховното главно командване взе решение да започне прегрупиране на основните сили на този фронт на Одер, като бъде сменена не по-късно от 15 - 18 април на участъка колберг - шведт 1-ва армия на войска Полска и 61-ва армия на 1-ви беларуски фронт. За окончателно ликвидиране на вражеската групировка в районите на Данциг и Гдиня бе заповядано да се оставят там част от силите на фронта на К. К. Рокосовски.

По време на обсъждането в ставката на общия план на предстоящите действия на берлинското направление бяха определени целите и задачите на 2-ри беларуски фронт. Тъй като 2-ри беларуски фронт започваше операцията четири денонощия по-късно, маршал К. К. Рокосовски не бе извикан в ставката за обсъждането на Берлинската операция.

Стана ясно, че 1-ви беларуски фронт трябваше в първите, най-напрегнатите дни да настъпва с открит десен фланг, без оперативно-тактическо взаимодействие с войските на 2-ри беларуски фронт. Ние сериозно отчитахме не само принудителното забавяне на началото на настъплението от страна на 2-ри беларуски фронт, но и ония трудности, с които той неизбежно щеше да се сблъска в процеса на форсирането на Одер в долното му течение. Там реката има две значителни русла - Ост и Вест-Одер, с ширина 150 - 250 метра и дълбочина до 10 метра. Според нашите разчети 2-ри беларуски фронт щеше достатъчно бързо да успее да форсира двете русла на реката и да създаде необходимия плацдарм, но за не по-малко от две-три денонощия.

Следователно неговото реално въздействие върху противника северно от Берлин щеше да се усети някъде към 23 - 24 април, тоест тогава, когато 1-ви беларуски фронт вече щеше да щурмува Берлин."
Из книгата

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Георги Жуков - Берлинската операция
Иван Конев - Превземането на Берлин
Василий Чуйков - В дните на щурма на Берлин
Константин Рокосовски - Одер - Елба
Дмитрий Лелюшенко - 4-та танкова армия щурмува Берлин