Учебникът Основа на философската грамотност си поставя за цел да обобщи и систематизира дискусиите по главните теми, които маркират траекторията на най-старата и фундаментална от всички науки - философията. Синтезирано се представят ключовите моменти от биографията на науката за мъдростта - дискусиите за нейния обект и предмет, за значението ѝ за отделния човек и за обществото като цяло, както и за методологическата ѝ роля по отношение на специалните науки. Прави се задълбочен анализ на предимствата и слабостите на утвърдените до момента онтологични направления - материализъм, идеализъм, дуализъм и плурализъм. ... |
|
|
Световноизвестният френски философ и социолог Жил Липовецки (роден през 1944 г.), авторът на "Хипермодерните времена", този път посвещава изследването си на явление, родено в последните две десетилетия - обществото на хиперконсумирането. Определението, което най-много приляга на индивида в зората на XXI век, е като че Homo consumericus. Все по-неистов става стремежът към по-добри условия на съществуване, към по-високо качество на живота, към повече и по-силни емоционални преживявания, все по-непредвидим е човекът в своите желания, вкусове, покупки. Консуматорският дух се просмуква в отношението към семейството и ... |
|
|
Развитието на неоконцептуализма като художествен метод е обвързано с разгръщането на хипермодернизма като ментална нагласа, така както и постмодернизмът като „умонастроение" (Еко) е свързан с художествения метод на концептуализма. Периодът между 80-те и 90-те години на XX век условно би могъл да се приеме за начало на хипермодернизма в Европа и САЩ. Тъй като развитието на дадена страна не би могло да протича изолирано, хипермодернизмът като ментални нагласи и манталитет, всмуква и България. Процеси, характерни за постмодерната, а някои от тях и за хипермодерната ситуация, като „разомагьосване" на света, ... |
|
|
Доколко една мисъл за, върху, през и чрез Дерида следва да си позволява волности с привлекателно звучащи негови фрази и изрази, откъсвайки ги от непосредствения им контекст, свързвайки ги на пръв поглед свободно с други изрази, с други понятия? Доколко следва да свързва онова, което в творчеството на френския мислител тъкмо е оставало разпръснато, разединено? Докъде може да се проследява недоизказаното в изреченото, в разговорите, в неслучилите се срещи? Отклонение от буквата несъмнено има. Но това отклонение е вече в самата буква. Контекстът не е достатъчен, но концептуалният ход не е просто да се деконтекстуализира, а ... |
|
|
Книгата представлява изследване върху семантиката на модалната логика и по-специално върху философските и логическите проблеми, свързани с нея. Разгледани са специфични за различните модални логики въпроси, като са засегнати алетическата, темпоралната и деонтичната модална логика. Спецификата на трите е схваната като специфика на формалните свойства на релацията на достижимост между възможните светове. ... |
|
|
Трето издание. ... Със своя критически метод Имануел Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. ... |
|
|
"Идеята за проза" е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко десетки текста ("Идеята за проза" е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга гледна точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефинират основните категории на хуманитарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не ... |
|
|
"Истина и метод" (Wahrheit und Methode. Grundzuge einer philosophischen Hermeneutik) е фундаментален труд върху философската херменевтика, написан от Ханс-Георг Гадамер и публикуван за пръв път през 1960 г. в Тюбинген. Книгата е вдъхновена от идеите на Мартин Хайдегер и оказва влияние върху философията на Хабермас."Текстът на досегашните издания бе прегледан с оглед публикацията на моите Събрани съчинения. Допълненията, приложени в първото издание, както студията "Херменевтика и историзъм", препечатвана от второто издание насетне, предговорът към него и послесловът към третото могат да се видят ... |
|
|
Сборникът съдържа избрани доклади от Третия национален конгрес по клинична психология с международно участие - София, 2020 г., и представя съвременни проблеми на клиничната психология с акцент върху ментализацията. Представени са изследвания, структурирани около терапевтични резултати, основани на доказателства, които показват, че ментализационно-базираната терапия е подходяща и ефективна за различни нозологии в различни възрастови групи и в различен контекст. Развитието на теорията за ментализацията е илюстрирано чрез свързването ѝ с различни терапевтични подходи и клинични емпирични изследвания. Книгата е част от ... |
|
|
Маурицио Ферарис е основоположник на новия реализъм и един от най-влиятелните философи на XXI век. Професор е по теоретична философия в Торинския университет, Италия, където е и президент на Центъра за онтология (LabOnt). Автор е на над шестдесет книги и хиляда статии, преведени на множество езици. Ферарис е един от малцината, работили пряко с водещи фигури на континенталната и на аналитичната традиция като Жак Дерида и Джон Сърл. Гостуващ професор в Харвард, Оксфорд, Мюнхен и Йейл, носител на редица престижни международни награди, сред които и "Humboldt-Forschungspreis". Колумнист на "La Repubblica" и ... |
|
|
В своите "Икономическо-философски ръкописи (1844)", съставени в Париж, младият Маркс прави първите стъпки в разработването на икономическата теория, която ще кулминира в основното му съчинение - "Капиталът" (1867). Тук той виртуозно съчетава достиженията на британската и френската политическа икономия с критиката на класическата немска философия: читателите ще намерят проникновен анализ както на Адам Смит, така и на Хегел. Основно понятие, разработено от Маркс в Ръкописите, е отчуждението: проблем, който ще стане централен за XX в. - от екзистенциализма до социалната теория - и става изключително ... |
|
|
Немският философ Фридрих Ницше 1844 - 1900 е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини. Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше ... |
