"Неудобни думи 2020 - 2025 е книга дневник. Тя съдържа мои коментари и анализи на политически теми, както и изказванията ми в Европейския парламент в периода 2020 - 2024 година, главно по въпроси на външната политика. Споделям и спомени за някои от "тайните" на българския преход към демокрация. Вярвам, че истината е в неудобните думи. Приятно четене!" Александър Йорданов ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... "Прозата на Пейо Яворов стои в пълната и могъща сянка на неговата драматична, ослепяваща поезия и трагичния роман на неговия живот. Яворовата биография на Гоце Делчев остава най-доброто произведение за великия водач на националноосвободителното движение в Македония от края на по-миналия и началото на миналия век. Най-ценното и непреходното в "Хайдушки копнения" е живото и непосредствено свидетелство на един поет за характера и насоките на едно историческо движение, на една всенародна борба" Тончо Жечев ... |
|
|
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Книгата е част от специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различните гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани ... |
|
|
Малък човек с голяма уста - зинал, решил да погълне света. Иска богатство и почетни постове. Иска дворец на Канарските острови. Иска охрана и аудитория. Иска голяма роля в историята... Само че гледа на педя от земята... Казвам му името. И пускам водата. ... |
|
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
|
|
Неговото дело не се бои от никакви проверки и няма нужда от ничия защита. Неговото дело въпреки всичко вършеше непрекъснато и триумфално своята чудодейна работа и днес стотици хиляди българи споменуват името му с обич и с национална гордост. Днес не може да има хитрини, нито премълчавания, има само сияние, в което образите на писателя и на народа се покриват - неотделими един от друг и неуязвими. Константин Константинов ... |
|
|
Томът съдържа разкази (1959 - 1965 г.). ... "Събрани съчинения - Том 1" проследява първите стъпки на писателя в литературното поле. Още първата му книга "Сърцето бие за хората" е забелязана от литературната критика, която тепърва ще се лута в търсенето на определения за литературата на Радичков. От работата като журналист, перото му го отнася в сферата на художественото писане. И ако в първите три сборника той може би има известни колебания за собствения си почерк, то "Свирепо настроение" е онази книга, която дава на българската литература и на самия автор знак за началото на съграждането на ... |
|
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
В книгата Спасете нашите души! Стефан Цанев е представен не само със стиховете си, но и с творчеството си в немерена реч, както и с две от най-емблематичните пиеси - Процесът против богомилите и Последната нощ на Сократ. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата е част от поредицата Българска класика на издателство Захарий Стоянов. Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 година в село Червена вода, Русенско. Завършва математическа гомназия в Русе, журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут, учи и право. Работи като журналист ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
