Към философията на българската литература. ... Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване "Поезията на 1990 -те: Българско и постмодерно" (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, очертава две основни тенденции. Първата преговаря един централен сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 1990 -те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята ( Ани Илков, Златомир Златанов, ... |
|
|
Съставители: Пламен Дойнов, Иван Станков. ... Сборникът представя текстове, четени за първи път на научната конференция "Тихата лирика в българската литература: от дискриминацията до канонизацията", организирана на 24 и 25 април 2015 г. във Велико Търново от катедра "Българска литература" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и департамент "Нова българистика" на НБУ. Те коментират понятието и явлението "тиха лирика" в контекста на 70 -те години на ХХ век; експонират го като поколенчески знак, очертавайки зони на конфликти и точки на колаборация (или на приемственост?) с & ... |
|
|
„ Атлас на българската литература ” е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 – годината, когато се навършва нейното четвъртхилядолетие. Той представя синхронно библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. В настоящия том за първи път са въведени и архивни документи. Амбицията на изданието е да въведе в автентиката на времето без днешен коментар - събитията, фактите, книгите и оценките за тях се самокоментират, озвучавайки времето си. Същевременно „Атласът” представлява своеобразна ... |
|
|
Изследвания, статии, есета. ... Библиотека "Личности" представя чрез думите на най-новата критика емблематични фигури от българската литература, белязали с присъствието си епохата и на Първата (Народна) република България (1946–1990), и на Втората българска република (след 1990 г.). Със следването на ясен критически ангажимент, с волята за цялост и истинност на литературната история поредицата проектира началата на новия канон на българската литература - редицата от личности, които задават нейния висок смисъл. Иван Цанев (1941) е поетът в алтернативния канон, чрез който българската поезия предпочита и ... |
|
|
Дарин Тенев (р.1978) е литературовед. Завърша българска филология и японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Фикция и образ" е изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се ... |
|
|
Честотният речник на българската публицистика е съставен върху основата на половинмилионна текстова извадка, извлечена от страниците на централните български ежедневници от 60-те и 70-те години. Той се състои от три части: пълен словоформен Азбучен списък с данни за честотите, средната аритметична и средното квадратично отклонение; Рангов списък на лексемите с честота по-голяма или равна на 10; пълен словоформен Обратен честотен речник по части на речта. Трите части на речника представят материал за обобщителна лингвостатистическа работа, очертаваща точно употребата на лексиката, словообразувателните типове и морфологични ... |
|
|
Обект на изследването са социологията на литературата и нейното историческо битие. Част от нейните "маршрути" са от книжарницата на Г. Бакалов през "Хайка за вълци", през клишетата на ученическите анализи, през Арцибашев и рецептивната съдба на "Санин", през големството на В. Фриче и трагедията на Бахтин и Медведев, през посмъртното разтерзаване на Н. Мар до Лукач и Валтер Бенямин, до новите африкански общества и оксимороните на Ноъм Чомски. Особен е и жанрът на тази книга: тя смело съвместява историческото изследване с моралистичния ангажимент на публицистичното слово, детайлния анализ с ... |
|
|
Кога започва селектирането на корпуса от канонични текстове, структурирането на "високо" и "ниско" литературно пространство? Защо една съществена част от стихотворенията на 40-те и 50-те години на XIX век се оказва обвързана с етикета на лошия вкус у поетическото бездарие. Този текст се опитва да доуплатни образа на периода, наречен Българско възраждане, допускайки, че в неговите предели има място както за храбри мустакати типове с оръжие в ръка, така и за по-семпли персони - любовници, хедонисти, "еволюционисти". Тяхното преимущество вероятно е тъкмо в невъзможността да се превърнат в ... |
|
|
Румънско-български речник Българско-румънски речник ... Речникът съдържа: актуална лексика повече от 10 000 думи най-често срещаните словосъчетания ... |
|
|
Атлас на българската литература е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 - годината, когато се навършва нейното четвърт хилядолетие. 250 години нова българска литература, огледана в библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. Амбицията на изданието е да въведе в автентиката на времето без днешен коментар - събитията, фактите, книгите и оценките за тях се самокоментират, озвучавайки времето си. Тази втора част на тома Атлас на българската литература (1969 - 1989) изчерпва ... |
|
|
Книгата предлага цялостна теоретическа и литературноисторическа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на ХХ век. В центъра на изследването са поети, осъществили радикалния поврат в езика: Константин Павлов, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов и др. Но това не е сборник с очерци за отделни автори, а цялостно конструиран литературноисторически и философски разказ, в който случващото се през 90-те е органично вписано в едрата логика на националния литературен процес. Така постмодерното е проблематизирано в самата си сърцевина – ... |
|
|
Антоанета Алипиева е доцент по нова и най-нова българска литература в ШУ Епископ К. Преславски. Автор е на книгите Четене на себе си (1998; 2004), Национална идентичност в българската литература (1999), Български комплекси (2001; 2004), Българската поезия от 60 -те години на XX век. На повърхността. Под повърхността (2004), Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век (2007), Българската литература от 1878 до 1918 г. (2004), Българската литература от 20 -те години на XX век до наши дни (2004). Съставител е на сборника Списание Българска мисъл (1999), Петър Алипиев. Лирика (2000) и на антологията ... |
