Дарин Тенев (р.1978) е литературовед. Завърша българска филология и японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Фикция и образ" е изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се ... |
|
|
Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател - служител на тоталитарната република. Книга за многоликото присъствие на терора в българската литература, но и за ... |
|
|
След Християнската литература - между вписването и отграничаването (2013) Калин Михайлов отново насочва нашето внимание към отношението между християнството и художествената литература, този път в светлината на проблема за благородното и неблагородното във времепространствата на романа и разказа. За да достигне до сърцевината на проблема, изследователят ни превежда през различни географски ширини и ни конфронтира с герои от многообразни художествени светове, а понякога очертава пред нас и фигурите на техните създатели. В крайна сметка пред очите на въвлечения в литературоведското пътешествие читател се срещат лице в ... |
|
|
Съставители: Амелия Личева, Миглена Николчина, Миряна Янакиева. ... "С поредица от три национални конференции, проведени в три последователни години - Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов ) (2012), Просветителство срещу идеологема ( Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов ) (2013) и Наследството на лингвистиката в българската литературна теория (2014) - катедра Теория и история на литературата на СУ Св. Климент Охридски и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат ... |
|
|
Сборникът събира статии и студии, представени на конференцията Диктатура и литература. Българската литература в епохата на Георги Димитров и Вълко Червенков (1948 - 1958), проведена на 19 ноември 2021 г. в Нов български университет. Текстовете са подредени в три дяла. Първият съдържа периодизационни предложения и други по-общи аспекти на епохата, налагани тенденции и модели през 1948 / 1958 г., жанрови доминанти и специфики. Вторият дял е посветен на една от централните теми за периода - образа на комунистическия вожд в литературата, а третият - на казуса и имена, простиращи се в зоната на невидимите, изключените от ... |
|
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
|
|
След като изнася цикъл от лекции, посветени на превода, Умберто Еко доразвива записките си в респектираща по своята оригиналност монография. В нея широкоспектърната академична култура на Еко като философ и семиотик се съчетава с диалогичния тон на университетския преподавател и атрактивността на прочутия писател. Безброй конкретни примери от собствените му произведения се редуват с казуси от световната литература, съпоставки между малки и големи езици, диалози на високата и масовата култура, коментари на кинематографични, музикални и живописни интерпретации. Резултатът е един забележителен труд, който разглежда най- ... |
|
|
Антоанета Алипиева е професор по нова и най-нова българска литература в ШУ "Епископ К. Преславски". Автор е на книгите "Четене на себе си", "Национална идентичност в българската литература", "Български комплекси", "Българската поезия от 60-те години на XX век. На повърхността. Под повърхността", "Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век", "Българската лирика през 70-те години на XX век. Тенденции. Модели. Имена." и романът-гротеска "В театъра на литературата". "Българската литература от 1878 до 1918 г.", & ... |
|
|
Книгата е първото по рода си цялостно изследване на романовата поредица "Цената на златото. Завръщане. Досиетата" на писателя Генчо Стоев. Доверявайки се на заглавно зададения мотив в първия роман, авторът Сава Василев предлага оригинален прочит на историософските идеи в триптиха. Невероятните превъплъщения на благородния метал пишат историята на един забележителен род на една възкръсваща от пепелищата на робството държава... Променя ли се цената на златото и какво произтича от тази промяна? Защо златото се превръща в ядреното гориво на историята? И на говоренето за нея? Това са само част от въпросите, които ... |
|
|
Критическа проза. ... Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те - 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството ѝ на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово - колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на ... |
|
|
"Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой - без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме - особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от "Епопеята"), но от ... |
|
|
Към философията на българската литература. ... Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване "Поезията на 1990 -те: Българско и постмодерно" (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, очертава две основни тенденции. Първата преговаря един централен сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 1990 -те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята ( Ани Илков, Златомир Златанов, ... |
