От автора на "Калуня-каля". ... "Караджата" на Георги Божинов е завладяваща историческа повест, проследяваща съдбата на четата на Хаджи Димитър. Но за основен свой персонаж авторът не избира първия войвода. В центъра на книгата стои образът на Стефан Караджа, на героя, търсещ проста смърт, а намерил безсмъртие. Книгата на Божинов трябва да бъде четена като биографичен епос за смелостта на Караджата и на четниците, отдали себе си на свята битка в името на свободата. А борбата за родината иска пълно посвещаване, иска скъпи жертви. И смелите българи не могат да оставят друго, освен живота си: " ... |
|
Защо властта не е онова, което беше? Препоръчано от Марк Зукърбърг. ... Властта има свойството да се мести, и не само от запад на изток и от север на юг, но и от палатите към площадите. Хегемонията на огромните корпорации все повече отстъпва пред младите и амбициозни стартъп предприятия. Същата тази власт не просто се прехвърля, но и разлага с течение на времето. Онези, които я притежават, днес са изправени пред ограничения в нейното упражняване, непознати в миналото. В "Краят на властта" удостоения с множество награди бивш редактор на "Foreign Policy" Мойзес Наим хвърля светлина върху борбата между ... |
|
Те са млади, богати и самонадеяни. Разполагат с милиони в банки по целия свят, а дневните им джобни многократно надвишават годишната заплата на всеки среден работник в родните им страни. Това са те – децата на диктаторите, чиито бащи в продължение на десетилетия управляват силни империи или пък най-бедните страни по света. Отрочетата на Сталин, Хонекер и Чаушеску, на Саддам Хюсеин и Кадафи, на Милошевич и Ким Ир Сен, на Мусолини и Франко, на Назърбаев и Янукович, на арабските шейхове и африканските крале - макар и живели по различно време и в различни държави, са обединени от тежкото бреме на бащината сянка. Децата на ... |
|
В началото на XVІІІ век една огромна държава започва своя път към величието, път, който ще повлече друга велика държава към пропастта. С Великата северна война (1700 - 1721 г.) трябва веднъж завинаги да се реши съдбата на Балтика – това неблагодарно, студено и мрачно море, за чието господство се борят много нации и още повече търговски лобита. Но най-вече кралят на Швеция Карл ХІІ и царят на Русия Петър І. Колосалното противопоставяне на воли, политики и ресурси, размяната на удари по бойното поле, разпростряло се от Норвегия до Молдова и от Днепър до Елба, са безпрецедентни. ... |
|
"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
Сътвореното от поета и белетриста Борис Христов е сред най-значимото в съвременната ни литература. То отдавна заслужи любовта на читателите у нас и в чужбина. И стиховете, и прозата му са покоряващо съчетание на образи и мисъл, съкровен израз на горчивия му опит пред предизвикателствата на съществуването. Те съдържат представата му за живота и смъртта, за изкуството и за призванието на твореца, обречен на съмненията и дълга. В тази книга авторът прави своеобразна творческа равносметка. Тук са включени творби, в които са съчетани в едно цяло измеренията на поетичното, на човечното и драматичното. Изкуството на Борис ... |
|
"Желанието България да стане член на Европейския съюз беше наистина голямо. Мечтата за свободно пътуване, работа и просперитет тласкаше хората с пълна сила към съюза. Дали беше готова България за това членство? Труден въпрос. Сигурно е обаче, че ЕС си позатвори очите за нашите недостатъци с надеждата, че ще ни вкара в пътя; не знае обаче колко упорити сме българите като народ. Българският бисер "Елате си узмете лордо" показва несломимата ни упоритост. Преборването с нашия манталитет и култура не е проста работа. Иска много време и упорит труд. Ще издържат ли европейците? Всеизвестно е, че Римската империя ... |