Романът "Голият обяд" вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 г. благодарение на "Олимпия прес" (издателството, обнародвало за първи път също "Лолита" на Владимир Набоков и "Тропиците" на Хенри Милър, недопустими в страната на авторите поради същите съображение) и незабавно се превръща в един от най-важните романи на ХХ век, който преразглежда цялата американска култура. ... |
|
|
"Човек забравило себе си обича." ... "Съвременната българска литература започва - а според някои и свършва - с Виктор Пасков. В "Балада за Георг Хених" диша, говори и страда, за да изкупи за пореден път греховете на всички ни, самият Господ. Необичаен евангелист е Виктор Пасков. Но с тази книга, едно от най-важните произведения в (не само) съвременната българска литература, той пристъпи към вечността. Ние сме дъските в ръцете на стария майстор Георг. Сами трябва да изберем дали да ни превърне във виола, или пък в бюфет. Онези, които ще изберат виолата, са читателите на Балада за Георг Хених. И в ... |
|
|
Книгата е част от "Индийската поредица" на издателство "Жанет-45". Между морето и бенгалските равнини на източния бряг на Индия лежи огромен архипелаг. Някои от островите са огромни, други - не по-големи от пясъчна дюна; някои са съществували от зората на историята, други са се появили едва вчера. Това е Сундарбан - "красивите земи". Тук няма граници, които да разделят сладката вода от солената, реката от морето, дори сушата от водата. Приливите навлизат повее от 300 километра в сушата и всеки ден хиляди хектари мангрови гори се скриват под водата, за да се появят отново няколко часа по- ... |
|
|
Пълното издание на прочутия роман на Габриел Гарсия Маркес, донесъл му Нобелова награда през 1982 година. Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в ... |
|
|
На дъното в Париж и Лондон е първата книга на Джордж Оруел (1903 - 1950). В тази донякъде автобиографична творба, забележителна с трезвото и несантиментално описание на мизерията, Оруел разказва за приключенията на беден английски писател, който открива себе си, навлизайки в потайностите на две големи европейски столици. В търсене на работа, прехрана и подслон той се сблъсква със странни персонажи, попада в невероятни ситуации, и всичко това е разказано с характерните за Оруел хумор и искреност."Докато преживява в пълна степен мизерната реалност на своето време, Оруел остава като по чудо неосквернен... Той запазва ... |
|
|
Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
|
Камю пише романа Щастливата смърт през 1938 г., но го оставя в чекмедже, за да премине към Чужденецът. Всъщност Щастливата смърт е своего рода предтеча на този шедьовър - героят носи същото име, сходен е, но и различен. Ранният Мьорсо е по-жив, по-жаден за щастие - според своите представи - и е готов на всичко, за да го постигне, дори и ако цената е убийство. Творбата е издадена след смъртта на автора. Албер Камю (1913 - 1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957). ... |
|
|
Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността. Жан-Пол Сартр (1905 - 1980), наричан папата на екзистеницализма, е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата При закрити врата човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза: Адът - това са другите. ... |
|
|
"От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни ... |
|
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
|
Тринайсетте разказа в Чуждестранният легион (1964) са литературно, интелектуално и формално предизвикателство. "Нежно обичам незавършеното, недодяланото, онова, което неумело опитва кратък полет и тромаво тупва на земята", казва тяхната авторка Кларис Лиспектор (1920 - 1977), едно от най-впечатляващите пера на ХХ век. И същевременно доказва и опровергава тази своя обич в елегантно минималистичните си, но и неограничено вълнуващи истории. По страниците на сборника детства завършват с трясък; зад всяко яйце прозира космическа конспирация; съботен обяд става повод за екзистенциална равносметка; една машинописка ... |
|
|
Барселона в края на 50-те години. Даниел Семпере вече не е детето, открило Гробището на забравените книги и романа, променил завинаги живота му. Загадката около смъртта на майка му Изабела го е обсебила изцяло, а съпругата му Беа и верният му приятел Фермин напразно се опитват да събудят отново интереса му към настоящето. Но мистерията се заплита, когато една мрачна тайна простира своите мрежи от недрата на управляващия режим. Тогава на сцената се появява Алисия Грис - душа, родена от сенките на войната, за да разбули скритата история на семейството, макар и на страшна цена. В "Лабиринтът на духовете" сагата, ... |
